Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
 Тематични области
 Азбучен индекс
 Мултимедийни галерии
 Триизмерен атлас
 Таблици с факти
 Мерни единици
 Хроника на човечеството
 Статистика
 Игра
Правила на играта 
Отговори от 22.10.2017 
Кликни, за да купиш.
   Към Топ 100   Източник: Енциклопедия А-Я  
  Статията се среща още в Енциклопедии:
  - КОНТИНЕНТИ, ОКЕАНИ > Европа

 

Химн Карта   Статия

БЪЛГАРИЯ , Република България

Флаг Герб

Държава в Южна Европа, в източната част на Балканския полуостров. Граници: на север - Румъния, на изток - Черно море, на юг - Турция и Гърция, на запад -  Сърбия,  Черна гора и Република Македония.

Площ: 110 910 km2
Население (брой): 7,364 млн. души (2011)
СтолицаСофия
Официален език: български
Религия: източноправославни (85 %), мюсюлмани (12 %) и др.
Национален празник: 3 март
Парична единица: лев
Административно деление: 28 области - Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София, София-град, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол.

Към началото

Държавно устройство: парламентарна република. Държавен глава - президент, избиран чрез пряко гласуване за срок от 5 г. Законодателен орган - еднокамарен парламент (Народно събрание) от 240 народни представители с 4-годишен мандат. Изпълнителен орган - Министерски съвет, избиран от Народното събрание по предложение на министър-председателя, на когото президентът възлага съставяне на правителството.
Етнически състав: българи (85 %), български турци (8,8 %), български цигани (4,9 %), български евреи и др.
Природа: Релефът на България е разнообразен. На север е Дунавската хълмиста равнина, опасана от юг от Предбалкана и Стара планина. В южната част са Горнотракийската низина и Рило-Родопският масив с планините Рила (връх Мусала 2925 m - най-висок на Балканския полуостров), Пирин, Родопи; Средна гора е свързана със Стара планина чрез много планински прагове, между които са Подбалканските котловини (Карловската, Казанлъшката и др.). На югозапад са т.нар. оградни планини и долината на Струма, на югоизток е планината Странджа. Крайбрежието на Черно море е със слаборазчленена брегова ивица, с отвесни скали и с обширни плажове. Главни реки: Дунав, Марица, Места, Струма, Искър, Янтра. Крайбрежни езера (и с лечебна минерална кал) и ледникови езера в Рила и Пирин. Топли и студени минерални извори (над 600). Умереноконтинентален климат с черноморско влияние на изток и средиземноморско влияние на юг. Средна януарска температура от -2 до 2 °С (до -10 °С в планините), средна юлска температура 19-25 °С (до 10 °С в планините), валежи 450-600 mm годишно (до 1300 mm годишно в планините). Смесени широколистни и иглолистни гори, степна растителност. 3 национални парка с обща площ 193 048 ha, 55 резервата с площ 75 975 ha, 35 поддържани резервата с площ 4 451,5 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, природни забележителности и защитени местности. 26 от резерватите с обща площ 55 586,8 ha се намират в границите на 3-те национални парка и на 6 природни парка.
Стопанство: БВП 57,13 млрд. USD (2003): селско стопанство 12,5 %, промишленост 27,8 %, услуги 59,7 %. Ръст 4,4 % спрямо 2002. Добив на въглища, желязна руда, оловно-цинкови руди и др. Производство на електроенергия, черна и цветна металургия, химическа, текстилна, хранително-вкусова (тютюнева, винопроизводство, консервна) промишленост. Селско стопанство - обработваемите земи са около 40 % от територията на страната. Зърнени култури, лозя, овощия, картофи, тютюн. Има традиции в отглеждането на маслодайна роза, лавандула, мента и др. Животновъдство - едър рогат добитък, овце, свине, птици. Туризъм - добре развита туристическа инфраструктура, морски, планински и балнеолечебни курорти. 4294 km жп линии, 37 286 km шосета, 757 972 бр.р.т. морски търговски флот, 212 летища (2003) .
Главни пристанища: Бургас, Варна, Несебър; пристанища на река Дунав: Русе, Лом, Видин, Силистра и др.
Износ: 7,337 млрд. USD (2003) - текстилни изделия и облекла, черни и цветни метали, химически продукти и влакна, храни, напитки, тютюневи изделия, отливки, метални изделия и машини и др. (Италия, Германия, Турция, Гърция, Франция, САЩ).
Внос: 9,723 млрд. USD (2003) - въглища, нефт, природен газ, отливки, метални изделия и машини, електротехнически машини, оборудване и прецизна техника, химически продукти и влакна, транспортни средства и др. (Русия, Германия, Италия, Гърция, Франция, Турция).
История: Българските земи са обитавани още през палеолита. Находки от неолита са открити във Варненско, Видинско, Великотърновско, Софийско, Троянско, Родопите, Новозагорско (виж Карановска хронологична система) и др.; от енеолита е Варненският некропол, който доказва наличието на развита цивилизация в Югоизточна Европа (виж и Хотнишко съкровище). Бронзовата епоха е свързана с траките и тяхната богата материална култура. 11-6 в. пр. Хр. - през ранната желязна епоха се създават тракийски държавни обединения, най-обширно е Одриското царство. 7-6 в. пр. Хр. - гръцка колонизация по западния черноморски бряг (виж антични селища). 6-2 в. пр. Хр. - разцвет на тракийската култура (виж "Сборяново", Долината на тракийските царе). 1 в. пр. Хр. - 1 в. сл. Хр. - траките са покорени от Рим и земите им са превърнати в римски провинции. 395 - в пределите на Византия. 6-7 в. - установяване на славяните на Балканския полуостров. 663 - след разпадането на Велика България част от прабългарите начело с хан Аспарух се заселват в местността Онгъл, 680-681 - заедно със седемте славянски племена и северите образуват българската държава като обединение в борбата им с Византия, столица - Плиска (виж Първо българско царство). 8-9 в. - политическо издигане и териториално разширение при хан Тервел и особено при хан Крум, когато на запад България стига до империята на Карл I Велики. 864 - покръстване на българите при княз Борис I. 9 в. - в България са приети учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Ангеларий; в Охрид, в Плиска и по-късно във Велики Преслав се създават книжовни средища, България става център на славянската култура. 870 - на Вселенския събор в Константинопол е учредена автономна Българска църква начело с архиепископ Йосиф (Стефан). 893-927 - при цар Симеон I са завоювани нови територии, България граничи с Черно, Бяло и Адриатическо море; формира се българската народност от различни етнокултурни общности - българи и славяни, възприели традициите на античното население по българските земи (Златен век на българската култура). 10 в. - при царете Петър I и Борис II България отслабва поради вътрешни размирици; поява на богомилството. 971 - Източна България е завладяна от Византия; столицата се премества последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля, Охрид. 1018 - след продължителни войни за запазване на независимостта на България е наложено византийско владичество. 11 в. - борби за възстановяване на българската държава: 1040 - въстание начело с Петър Делян, 1074 - бунт на Нестор в Дръстър, 1078 - вълнения в Средец и Месамбрия. 1186 - като резултат от въстанието, ръководено от Асен и Петър, е създадено Второто българско царство, столица - Търновград. 12 в. - укрепване на българската държава, военни успехи при цар Калоян. 1218-41 - териториално разширение, стопанско и културно развитие при цар Иван Асен II (виж Търновски надписи); възобновяване на Българската патриаршия. 1241-80 - нашествия на татарите, разпокъсване и упадък при цар Константин Тих Асен; въстание на Ивайло. 14 в. - след период на стабилизиране при цар Тодор Светослав се засилват стремежите на българските боляри за откъсване от централната власт; войни между съседните балкански държави. 1371 - разделяне на България между наследниците на Иван Александър Асен (Иван Срацимир получава Видинското царство, Иван Шишман - Търновското царство). Отслабване на България, османски нашествия и териториални загуби. Културният живот в Търново е в подем. 1396 - покоряване на България, начало на османското владичество. 15 в. - въстание на Константин и Фружин, походи на крал Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. - съпротива срещу османската власт: хайдутство, Търновски въстания, Чипровско въстание, Карпошово въстание. 18 в. - начало на Възраждането на българския народ. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански; въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1735-39) и Руско-турската война (1768-74). 19 в. - развитие на нацоналната просвета и култура: П. Берон, В. Априлов, Неофит Рилски, Н. Геров, И. Богоров, П. Р. Славейков, братя Д. и К. Миладинови; по време на Кримската война са създадени Добродетелната дружина и "Тайното общество". 3 апр. 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от Вселенската патриаршия. 27 февр. 1870 - ферман за учредяване на Българската екзархия. 1872 - Антим I е избран за български екзарх. 1860-78 - организирано националноосвободително революционно движение; Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет, Л. Каравелов, Х. Ботев и В. Левски учредяват Български революционен централен комитет; последователно избухват Старозагорското въстание и Априлското въстание, организирано и ръководено от С. Стамболов, И. Драгостинов, С. Заимов, Г. Бенковски, П. Волов, Т. Каблешков, З. Стоянов, Г. и Н. Обретенови и др. 12 април 1877 - 19 януари 1878 - Руско-турска освободителна война. 19 февруари (3 март) 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава; подписан е Берлинският договор (1 юли); създадени са Княжество България (с изборен княз) и Източна Румелия (с назначаван от Високата порта генерал-губернатор християнин), а Южна Тракия и Македония остават подвластни на Османската империя; избухва Кресненско-Разложкото въстание срещу разединението на българските земи. 1879 - А. Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия (13 март); свикано е Учредителното народно събрание (10 февруари), което приема Търновската конституция (16 април) и избира София за столица на княжеството; заседава I велико народно събрание (17 април - 26 юни), което избира Александър I Български за български княз (17 апр.); обособяват се политически партии - Либерална и Консервативна; управление на I българско правителство с министър-председател Т. Бурмов (5 юли - 24 ноември). 6 септември (18 септември) 1885 - Съединение на Източна Румелия с Княжество България. 1887 - германският принц Фердинанд Сакс Кобург Гота е избран за княз (25 юни); управление на С. Стамболов (до 1894). 1893 - създадена е Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Д. Груев и Г. Делчев. 1894-99 - България се управлява от правителствата на К. Стоилов. 1899-1901 - на власт са т.нар. радослависти (Д. Греков, Т. Иванчов и В. Радославов). 1903 - избухва Илинденско-Преображенското въстание; II стамболовистки режим. 22 септември (5 октомври) 1908 - провъзгласяване независимостта на България, княз Фердинанд I получава титлата цар. 1912-13 - Балканска война и Междусъюзническа война; България е победена от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция; I национална катастрофа. 1915-18 - участие на България на страната на Централните сили в I световна война; II национална катастрофа; Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III. 1919 - Ньойският мирен договор налага на България репарации и загуба на територии (Южна Добруджа, Западните покрайнини, Струмишко и Беломорието). 1923 - свалено е правителството на Българския земеделски народен съюз начело с А. Стамболийски; управление на Народния сговор, съпротивата на левите сили (комунисти и земеделци) срещу правителството на А. Цанков води до избухване на Септемврийските бунтове 1923. 1926-31 - правителство на Демократическия сговор. 1931-34 - управление на Народния блок. 19 май 1934 - военен преврат, организиран от "Звено" и Военния съюз, министър-председател К. Георгиев. 1935-40 - правителства на П. Златев, А. Тошев, Г. Кьосеиванов; сключени са Българо-югославският пакт (1937), Солунското споразумение (1938) между България и страните от Балканския пакт, договори със СССР. 1940 - по Крайовския договор Южна Добруджа е върната на България. 1941-43 - правителството на Б. Филов присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941); установява българска държавна и военна администрация в източната част на Вардарска Македония и Беломорска Тракия (април 1941), обявява "Символична война" на САЩ и Великобритания (12 декември 1941); избягнато е военно участие на Източния фронт; българските евреи са спасени от депортиране; формирани са Националният комитет на Отечествения фронт (1942) и Народоосвободителната въстаническа армия (апр. 1943); умира цар Борис III (28 август 1943); съставено е регентство (принц Кирил, Б. Филов и генерал Н. Михов), което управлява вместо малолетния цар Симеон II. Въздушни бомбардировки (1943-44). 1944 - правителство на И. Багрянов (1 юни - 1 септември) и на К. Муравиев (2-8 септември); Съветският съюз обявява война на България (5 септември); България обявява война на Германия (8 септ.); правителство на Отечествения фронт начело с К. Георгиев (9 септември). 1944-45 - участие на България в заключителния етап на II световна война. 1946-47 - референдум (8 септември 1946) и обявяване на републиката (15 септември 1946); на власт идва БКП, разтурени са политическите партии, приета е нова конституция (4 декември 1947), национализация на индустрията и банките, коопериране на земята, налагане на съветски тоталитарен модел на управление. Начело на БКП и на държавата застават Г. Димитров (1946-49), В. Коларов (1949-50), В. Червенков (1950-56), А. Югов (1956-62), Т. Живков - I секретар на ЦК на БКП (1954-81), министър-председател (1962-71), председател на Държавния съвет на НРБ (1971-89) и генерален секретар на ЦК на БКП (1981-89). 1971 - приета е нова конституция. 1989 - начало на демократичните промени, реформаторските сили в централното ръководство на БКП сменят Т. Живков с П. Младенов (10 ноември); възстановени са политическите права и гражданските свободи; възстановена е многопартийната система на управление, създаден е Съюзът на демократичните сили (7 декември). 1990 - председател (президент) П. Младенов; избори за VII велико народно събрание, което избира за президент Ж. Желев, за вицепрезидент - А. Семерджиев (1 август), приема нова конституция (12 юли 1991). Министър-председатели: А. Луканов (1990), Д. Попов (1990-91). 1991 - избори за ХХXVI народно събрание, което приема закони за връщането на земеделските земи, за реституцията на собствеността, национализирана през 1947, за приватизацията, за инвестициите. Министър-председатели: Ф. Димитров (1991-92), Л. Беров (1992-94). 1992 - президентски избори, Ж. Желев е избран за президент, Б. Димитрова - за вицепрезидент (подава оставка 1993). 1994 - служебен кабинет с министър-председателка Р. Инджова; избори за ХХXVII народно събрание. Министър-председател Ж. Виденов (1995-97). 1995 - България става асоцииран член на ЕС (1 февруари), подава официална молба за пълноправно членство в ЕС (15 декември). 1996 - президентски избори, П. Стоянов е избран за президент, Т. Кавалджиев - за вицепрезидент. 1997 - служебен кабинет с министър-председател С. Софиянски (13 февруари); парламентарни избори за ХХXVIII народно събрание, министър-председател И. Костов (21 май). 2001 - избори за ХХXIX народно събрание, министър-председател С. Сакскобургготски (24 юли); президентски избори, Г. Първанов е избран за президент, А. Марин - за вицепрезидент. 15 юни 2004 - България приключва преговорите за членство в ЕС. 2005 - избори за 40-то народно събрание, министър-председател С. Станишев (от 16 август). 2009 - избори зо 41-во народно събрание, министър-председател Б. Борисов (от 27 юли). 2006 - президентски избори, преизбран е Г. Първанов за президент, А. Марин за вицепрезидент. 2011 - президентски избори, Р. Плевнелиев е избран за президент, М. Попова за вицепрезидент. 25 април 2005 - България подписва Договор за присъединяване към ЕС. От 1 януари 2007 е пълноправен член на Европейския съюз. България  членува в ООН (14 декември 1955), в НАТО (29 март 2004) и в още 53 международни организации.

Виж Таблица МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ, Таблица ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ И ПРЕЗИДЕНТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Таблица ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, Таблица БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ

   Последна актуализация: 20.01.2012  
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания