Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 
Вечен спомен – безсмъртна душа
Турция като господарство самостоятелно...
Днес, когато очите на цяла Европа...
Вечен спомен – безсмъртна душа
Изпращаме ние и тая година...
Свърши се...
Ако някой ни попита...
Положението на народа ни от ден на ден...
От откритията на „Синята книга”...
Защо се не съединят...
Народът ни, при всичките негови нечути теглила...
С каймета е наводнена...
Протоколът се подписа...
Ако някой направи това, което може...
Отварянето на турския парламент...
Решението на Източния въпрос...
Ние, славяните, ако и да сме богати...
Тези дни членовете на Търновския градски съвет...
На кой българин сърцето...
Още на 14 ноември в Търново се разнесе слух....
Българските доброволци
Размишленията на един честит българский гражданин
Реч на 8 февруари 1879 г.
Това, което всинца желаехме...
Поканен от издателя на „Нова България"...
„Марица” и нейната юзда
„Печатът е свободен...”
Изповедта на България
Днес по пладне...
Предговор към „Турските зверства в България”
Обявление
Съвременни записки за българските чети в Сърбия в 1876 г. Покрита храброст.
Новата брошура на Гладстона
Дядо Славейков
Кроежът за убиването ми
Речник
  
Виж още:
Други литературни произведения /Публицистика
Вечен спомен – безсмъртна душа
Автор:
Стамболов, Стефан
Стефан Стамболов (31.I.1854 – 6.VII.1895) е роден във Велико Търново. Родителите му са от Трявна. Започва да се образова в родния град, а по-късно се мести в Одеската семинария (1870–1872), но не завършва. Революционната мисъл е закърмена още от детството в Стамболов – баща му е съзаклятник от Велчовата завера (1835) и споделя идеите на Капитан Дядо Никола Филиповски (1853). Важен е фактът, че С. Стамболов израства сред революционери като Христо Иванов – Книговезеца, Отец Матей Преображенски, Христо Караминков – Бунето и др. Взима участие в почти всички борби за политическа независимост през 70-те години – член е на БРЦК в Букурещ, включва се в подготовката на Старозагорското въстание (1875) и на Априлското въстание (1876). След Освобождението Стефан Стамболов влиза в Народното събрание и през 1880 г. заема длъжността заместник-председател, а по-късно и председател на НС. От 1888 до 1894 г. е министър председател на България. Като държавник е известен с провежданата от него националистична политика. Работи за укрепването на дипломацията, икономиката и на държавническата мощ на страната. Влиза в конфликт с Русия и княз Фердинанд и намира смъртта си пребит от политически врагове. През есента на 1875 г. е отпечатана стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”, произведенията в която не са подписани от автора. Това предизвиква спорове относно авторството на някои от творбите. Друг опит за събиране на творбите си Стамболов не е осъществявал. Стихотворенията му са публикувани главно във вестници – в. „Нова България”, в. „Остен”, в. „Свободен печат”, в. „Целокупна България” и др. Датировките на отделните творби посочват, че някои от тях са писани още през 1873 г., но първата си публикация Стамболов реализира през 1875 г. в сп. „Читалище”, където публикува стихотворението „Пияница”.
  >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания