|
|
 |
Виж още:
Българска художествена литература
/Литература след Освобождението до края на Първата световна война (1878-1918)
/Разкази
|
Хайдушки копнения
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Пейо Яворов (Петко Тотев Крачолов) (1878–1914) Пейо Яворов е роден в гр. Чирпан на 1 януари 1878 г. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. През това време разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – в. „Дело”, в. „Свобода или смърт”, в. „Автономия”, в. „Илинден”. По-късно влиза в различни чети, с които многократно преминава границата на България и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев” (1904). Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга „Хайдушки копнения” (1909). Пейо Яворов започва да пише отделните творби от „Хайдушки копнения” в края на 1904 и началото на 1905 г. Върху отделните откъси, импресии, разкази по спомени, които съставят творбата, Яворов работи в различно време и през значително по-голям период, така че книжката излиза чак през 1908 г. „Хайдушки копнения” е съставено от седем мемоарни разказа, чийто обединителен център е непосредственото участие на автора във възкресените епизоди от четническото движение в Македония. Тук Яворов е обработил, в известен смисъл, белетризирал и опоетизирал своите наблюдения и преживявания като четник, революционер и журналист на националноосвободителното движение в този край, разгърнал и развил до завършени разкази бележките, които си е водил още на самото място.
|
|
|
|
|
>>
|
|
