Начало    За нас    Вашето мнение   
 
Енциклопедии Речници Библиотека За студента За ученика За най-малките
 Търсене
 Разглеждане по:
Заглавия
Автори
Категории
 


Как да живеем с... проблемите на простатната жлеза
Предговор
Глава 1. Кратки анатомо-физиологични данни
Глава 2. Изследване на простатната жлеза
Глава 3. Вродени аномалии на простатната жлеза
Глава 4. Възпалителни заболявания на простатната жлеза
Глава 5. Други заболявания на простатната жлеза
Глава 6. Рак на простатната жлеза
Глава 7. Сарком на простатната жлеза
Глава 8. Камъни в простатната жлеза
Глава 9. Травми на простатната жлеза
Речник
  
Виж още:
Здравна и медицинска литература
Как да живеем с... проблемите на простатната жлеза
Автор:
Патрашков, Тодор
        

Глава 6. Рак на простатната жлеза

Това заболяване засяга предимно мъжете в напреднала възраст, най-често след навършване на 60 години, и съставлява 1,5 % от всички новообразувания у мъжа и 30 % от туморите на пикочно-половата система (фиг. 21).

Фиг. 21. Процентно разпределение на костните метастази

Фиг. 22. Карцином на простатата


Среща се най-често в страните от Северозападна Европа и Северна Америка, по-рядко сред населението от Близкия изток, Централна и Южна Америка и изключително рядко в страните от Далечния изток като Китай, Япония и Индонезия. Точните причини за разликите, които съществуват в заболеваемостта при различните раси, засега все още не са установени. Може би начинът на живот, хранене, бит и други имат значение.
Причините за появата и развитието на рака на простатната жлеза не са напълно известни. Предполага се, че това заболяване се развива в резултат от нарушено равновесие между мъжките и женските хормони. Установено е, че при болни с рак на простатната жлеза количеството на мъжките полови хормони е значително по-голямо в сравнение със здравите. Без да се отрича хормоналната терапия, трябва да се отбележи, че досега никой не е наблюдавал заболяване от рак у болни, които продължително време са се лекували с мъжки полови хормони. Не е установено дали аденомът на простатната жлеза може да се превърне в рак.
За разлика от възпалителните заболявания и аденома, ракът на простатната жлеза се развива много бавно. Постепенно туморът, който в началото е разположен само в един възел, нараства най-често към периферията, прораства към капсулата, излиза извън границите на простатната жлеза и по кръвен и лимфен път или чрез прорастване дава близки и далечни метастази (разсейки). Най-често метастазите са в костите, по-рядко в белия и черния дроб. Значително по-рядко се срещат метастази в половия член, пикочния канал, тестисите и епидидимита. Метастазирането в тези органи може да се получи в резултат от пренасяне на туморни клетки при масаж на простатата или при цистоскопия.
Локализацията и бавното развитие на рака на простатната жлеза са една от основните причини за удължаване времето на неговата клинична изява и късната диагноза. Не са редки случаите, когато при наличие на метастази , най-често костни, при търсене на първопричината се установява рак на простатната жлеза. В около 70 % от случаите диагнозата се поставя късно, когато той е авансирал и възможностите за радикално решение липсват
Клиничната картина на рака на простатната жлеза не е характерна. Една част от болните нямат оплаквания, които да насочат вниманието на лекаря към изследване, особено когато туморът е малък и е под формата на единичен възел в паренхима на простатната жлеза. В други случаи появата на болки в областта на гръбначния стълб и таза и откриването на метастази или спонтанно счупване са първите симптоми, които насочват вниманието към изследване на простатната жлеза.
При по-голяма част от болните заболяването се проявява със симптоми, които характеризират аденома на простатната жлеза и склерозата на шийката на пикочния мехур, но се развиват по-бавно.
В сравнение с аденома на простатната жлеза, смущенията в уринирането при болните с рак се появяват по-късно. Болните се оплакват от трудно и често уриниране. Те имат чувството, че не са изпразнили пикочния си мехур. В началото по-често уриниране има само през нощта, но по-късно се появява и през деня. Постепенно се стига до частична или пълна задръжка на урината, което става причина болните да потърсят лекарска помощ. Едновременно с разстройствата в уринирането болните могат да имат и кръв в урината.
В началото на заболяването липсва болка или тя се появява по-късно и рядко. Болката настъпва тогава, когато ракът премине границите на простатната жлеза и прорасне в околната тъкан и нерви. Тя има променлив характер, може да се проявява периодично през неопределени интервали, да се усеща като тежест или да бъде силна. Понякога болката се проявява само при уриниране и дефекация и се разпространява по хода на пикочния канал към главичката на половия член и към междинницата. Болката може да се дължи и на метастазите. Когато метастазите са в гръбначните прешлени, тя се проявява като ишиас или лумбаго. При подобни болки нерядко се допускат грешки и болните продължително време се лекуват за ишиас, без да се търси основната причина.
Постепенно вследствие на общата интоксикация и настъпилите усложнения болните започват да се оплакват от обща отпадналост, безапетитие, сухота в устата и жажда. При опипване на корема черният дроб може да се намери увеличен. При метастази в малкия таз и притискане на лимфните и кръвоносните съдове се получава отичане на долните крайници и скротума, което клинично се проявява с постоянна болка и тежест при движение.
При обективното изследване в началото на заболяването промените най-често се характеризират с опипване на възел в единия дял на простатната жлеза, добре отграничен от останалата тъкан. В други случаи, когато туморът е обхванал цялата жлеза, при ректално туширане простатната жлеза е с неравна повърхност, на места с отделни възли, неясни граници и прораснала към околните тъкани. Много рядко при туширането може да се установи болезненост – симптом, който не е характерен за рака на простатната жлеза. Туморът се опипва трудно, когато е малък, и се разполага централно повече към пикочния канал. За поставянето на ранна диагноза и в случаите, когато съществуват затруднения, голямо значение има биопсията (вземане на материал от простатната жлеза за хистологично изследване). Противопоказания за извършването є са острите възпалителни процеси на простатата и тежките смущения в кръвосъсирването. Биопсията се прави със специална игла и спринцовка. По принцип методът е много прост, технически се извършва лесно и може да се направи многократно.
От лабораторните изследвания най-голямо значение има определянето на PSA киселата и алкалната фосфатаза и 17-кетостероидите в кръвта.
Простато-специфичният антиген е протейн, който се секретира от жлезите на простатата и се отделя в урината и спермата. Той не е строго специфичен туморен маркер само за рака на простатата, тъй като в 20 % той може да е нормален и в 20 % завишен при аденом на простатата. Той може да се намери и при други заболявания на простатата като простатит, след ректално туширане на простатата, след биопсия на простатата, при задръжка на урината и след ендоурологични манипулации. Количеството му зависи и от големината на простатата и възрастта на пациентите.
Препоръчва се при всички болни, при които изследването покаже увеличени стойности и обективната находка на простатата е нормална, задължително да се направи и биопсия на простатата
С по-малка диагностична стойност са останалите туморни маркери – киселата и алкална фосфатаза. Киселата фосфатаза се увеличава при случаите с напреднал карцином, а алкалната – когато са налице костни метастази.
Рентгеновото изследване трябва винаги да започва с обзорна графия на таза, гръбначния стълб и белия дроб. Рентгенографията на таза ориентира не само за състоянието на тазовите кости, но и за някои болестни промени в областта на простатната жлеза, най-често за наличие на камъни, които при ректално туширане могат да се представят като болезнени точки. Костните метастази засягат най-често костите на таза, гръбначните прешлени и ребрата.
Задължително при всички болни трябва да се направи венозна урография, от която се получава сведение за състоянието на пикочните пътища. Когато ракът се е разпространил в малкия таз и е прораснал в околните тъкани, се получава застой на урината и разширение на пикочопроводите и легенчетата.
Цитоскопията се прилага рядко при рак на простатната жлеза. Тя трябва да се направи само при случаите с кръв в урината, за да се установи дали ракът е засегнал пикочния мехур, или тя се дължи на други причини.
В зависимост от степента на развитие на рака рентгеновата снимка може да покаже пикочния канал нормален, изтънен, избутан или удължен.
При всички болни с рак на простатната жлеза трябва да се направят и радиоизотопни изследвания (ренограма и сцинтиграфия на костите и лимфните възли), ехография и компютърна аксиална томография.
Тя е показана и при всички случаи, при които PSA е над 10 NG/ml. От ехографията се получава информация за формата и големината на простатата и отношението є към околните тъкани. В началото трудно може да се отдиференцира карциномът от аденома. С компютърно-аксиалната томография и магнитно-ядрения резонанс се определя също така томографо-анатомичното положение на простатния карцином. Резултатите имат голямо значение за определяне начина на лечение, особено когато се обсъждат показанията и противопоказанията на оперативното лечение. Диференциална диагноза се прави при аденом, камъни в простатата, туберкулоза, хроничен простатит, актиномикоза и др.
Аденомът на простатата създава най-големи трудности, тъй като и двете заболявания се срещат в напреднала възраст и протичат с почти еднаква клинична картина. Обективната находка в повечето случаи е достатъчна, за да се постави диагнозата. При съмнителните случаи задължително трябва да се направи и биопсия на простатата.
За камъните в простатата е характерна болката при сядане на твърдо и при дефекация. При палпация простатата е неравна, твърда и крепитираща.
Туберкулозата се проявява със симптоми, които могат да симулират картината на карцином.
Лечението на рака на простатната жлеза е оперативно и консервативно. Операция може да се направи само при случаите, когато туморът е ограничен и не е излязъл извън границите на простатната жлеза. От значение са също общо състояние, състоянието на другите органи и системи и възрастта на болния – операция се прави само под 70-годишна възраст. Тъй като болните в началото нямат абсолютно никакви оплаквания и не отиват на преглед, реално процентът на болните с рак на простатната жлеза, които могат да се оперират, е не повече от 10 %.
От следоперативните усложнения след радикална простатектомия най-често се наблюдават незадържане на урина и стриктури на уретрата (стеснения).
Целта на медикаментозното лечение на рака на простатната жлеза, самостоятелно или в комбинация с орхиектомия, е да се намали, отстрани или неутрализира действието на мъжките полови хормони. Това може да се постигне по няколко начина:
1. Чрез хирургическо отстраняване на органите, които произвеждат или стимулират производството на мъжки полови хормони;
2. Чрез потискане производството на мъжки полови хормони;
3. Чрез неутрализиране действието на мъжки полови хормони в простатата;
4. Чрез блокиране на андрогенната стимулация.
Лечението трябва да бъде индивидуално, т. е. за всеки болен да се назначава медикамент, който да бъде в зависимост от характера и стадия на заболяването.
Хормоналните препарати хонван и др, антиандрогенните флутамид, андрокур, флуцином, анандрон, казодекс и др., и LHRH агонистите золадекс, декапептил, бурсерелин и др. са най-често прилаганите медикаменти при лечение на карцинома на простатата. По време на лечението задължително се изследват PSA. При нормални стойности лечението може да се преустанови за определен период от време. При нарастване стойностите на PSA лечението трябва да се възобнови. При тези случаи се провежда т. нар. интермитентна терапия, която не трябва да продължава повече от 8 месеца.
Медикаментозното лечение трябва да започне в болнична обстановка, където могат да се направят необходимите предварителни изследвания и пациентът е под непрекъснат лекарски контрол. Кастрацията се прави с цел да се намали производството на мъжки полови хормони, които са една от основните причини за появата и развитието на рака на простатната жлеза. При по-млади пациенти тази намеса не е желателна, тъй като се нанася голяма психотравма.
Дозата и продължителността на лечението се определят от стадия на заболяването, вида на рака, клиничния ефект и страничните явления. С цел да се получи необходимата концентрация на лекарството в кръвта, в началото се започва с по-големи дози, след което се минава на поддържаща доза, която трябва да продължи до края на живота. В зависимост от промените, които се получават (подобрение или влошаване), тя може да се увеличи или намали.
Когато лечението започне навреме и се провежда правилно, при по-голяма част от болните се получават много добри резултати. Намаляват или изчезват смущенията в уринирането, нормализират се някои кръвни показатели и преминават предизвиканите от метастазите мъчителни болки в гръбначния стълб. Добрите резултати, които се получават, се дължат не само на неутрализирането на влиянието на мъжките полови хормони, но и на разрушителното действие, което лекарството има върху раковите клетки. При една част от болните туморът намалява по обем, променя консистенцията си и се задържа развитието на метастазите.
По време на лечението могат да се наблюдават и странични явления, които се проявяват най-често като смущения в стомашно-чревния тракт и сърдечно-съдовата система, разстройства в чернодробната функция, нарушения на сексуалността (намаляване на половото влечение, подуване на млечните жлези) и задръжка на течностите в организма.
Химиотерапията се прилага значително рядко при рака на простатната жлеза. Причините са добрият ефект, който се получава от хормоналното лечение при по-голяма част от болните, и фактът, че химиотерапевтичните препарати са все още в процес на проучване и резултатите, които са получени, се отчитат като незадоволителни.
От химиотерапевтичните препарати най-често се прилага циклофосфамидът. (Неговите синоними са ендоксан, циклофосфан, цитоксан и др.) Прилага се венозно, мускулно и през устата. Лекарството може да се приложи самостоятелно или в съчетание с други медикаменти или с хормонални препарати. Те са показни при случаите, при които останалите медикаменти не са дали резултат, т. е. по време на лечението се е получила резистентност. В сравнение с хормоналните препарати цитостатичните имат някои предимства. Те не оказват влияние върху сърдечно-съдовата система. Освен това при една част от болните се получава добро повлияване. Като странични явления могат да се наблюдават разстройства от страна на стомашно-чревния тракт, кръвотечения, мозъчен инсулт и др.
След лечението се наблюдават временно повлияване на общото състояние на болните и намаление на болките. Затова химиотерапията трябва да се прилага само като допълнение на хормоналното лечение.
Лъчението е показано при случаите в първи и втори стадии, които не подлежат на радикална простатектомия поради наличието на регионални лимфни метастази, и при болните, при които операцията е нерадикална.
В резултат на проведеното лечение при по-голяма част от болните общото състояние се подобрява. Възстановяват се апетитът и самочувствието. Намаляват болките в областта на простатната жлеза и костните метастази. Изчезват мъчителните болки при уринирането. При една част от болните струята постепенно се нормализира. Обективно се наблюдава нормализиране на теглото на болните и на някои от кръвните показатели. Туморът намалява по обем, променя консистенцията си и при една част от болните се задържа развитието на метастазите.
При около една трета от болните с рак на простатната жлеза, когато са в първи или втори стадий, т. е. туморът е ограничен само в простатата и болните нямат далечни метастази, освен лечение с хормонални и химиотерапевтични препарати или операция, може да се проведе и лъчелечение.
Когато болните получат пълна задръжка на урината, с палиативна цел може да се направи трансуретрална електрорезекция на простатата. В сравнение с отворената операция тя е за предпочитане, тъй като е с по-малък оперативен риск. Тя може да се направи и при болни в напреднала възраст, и при болни, които се намират в относително тежко състояние.
Прогнозата при рака на простатната жлеза зависи от много фактори. Най-голямо значение имат навременното откриване на заболяването, начинът на лечение, видът на рака, възрастта на болните и съпътстващите заболявания. При всички мъже над 50-годишна възраст е необходимо един път в годината да се правят профилактични прегледи на простатната жлеза. След поставянето на диагнозата трябва веднага да се започне лечение, което продължава до края на живота. Абсолютно задължително е наблюдението и лечението на болните да се провеждат от лекар специалист, който в зависимост от състоянието на болния и резултатите от изследванията намалява или увеличава дозата на лекарството или пък променя начина на лечението. В сравнение с другите тумори у човека ракът на простатната жлеза е лечим, но при условие, че болният провежда правилно предписаното му лечение и изпълнява съветите на лекуващия лекар.

  << >>
Начало : За нас : Вашето мнение : Защита на личните данни : Защита на авторските права : За рекламодатели
Галерии : Атлас : Таблици : Мерни единици : Хроника на човечеството : Статистика
Игра : Най-четено : На днешния ден : Личност на деня
Книгоиздателска къща Труд  Сирма Груп  Сирма Медия   Със съдействието на: Oracle Българска телекомуникационна компания