Теория
Пръв въвежда понятието “функция” немския професор Лайбниц.
Готфрид Вилхелм Лайбниц – роден 1.07.1646 в Лайпциг – починал 14.11.1716 в Хановер следва философия и право. Има докторска дисертация по право (1667 г). Енциклопедист с висок интелект, през 1672 е натоварен с политическа мисия и отпътува за Париж, където започва да се занимава и с математика. Още през 1673 г. Лайбниц построява сметачна машина. 1700г той става основател и първи председател на Берлинската академия на науките.
По същото време живее и Исак Нютон (р. 4.01.1643 в Уусторп – поч.31.03.1727 в Лондон). Той показва, че обект хвърлен нагоре с определена начална скорост се движи по формула представляваща квадратна функция.
Функция – Казваме, че е зададена функция на елементи от множеството Х в множеството Y , тогава и само тогава, когато е известно правило, по което на всеки елемент от Х съпоставяме точно един елемент от Y .
Най използваният начин на задаване е чрез формула.
Например:
y = 2. x + 3;
y = 3. x 2 + 2;
![]()
Графика на функция – Множеството от точки в равнината с координати ( x , y ) , където y = f (х).
Примери:
Кликнете върху уравнението на функцията, за да видите съответната графика.
Начини на задаване на функция :
Аналитичен – чрез формула
Нa пример:
y = 2 x + 3;
y = x 2 – 4. x + 3;
;

Графичен:
y = x 2 – 2.x + 1
![]()
Табличен -
X |
0 |
1 |
2 |
3 |
Y |
1 |
4 |
7 |
10 |
Показателите на лека кола ускоряваща от 0 до 120 км/час
t(s) |
10 |
30 |
60 |
120 |
S(km) |
0,5 |
1 |
1,5 |
2 |
Резултатите след първият учебен срок в нашият випуск са
Оценка |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
Бр.ученици |
5 |
10 |
30 |
54 |
4 |
Трите начина на задаване на функцията са свързани, но не винаги можем да преминаваме от графичния и табличния вид в аналитичен вид. Поради което предпочитаме фукцията да е представена в аналитичен.
За всяка функция е важно да се определят:
- Дефиниционно множество – стойностите на функцията в която тя е дефенирана
- Пресечните точки на графиката на функцията с координатните оси.
Това са точките с координати (0; y ) и (х; 0)
- Нарастване и намаляване на функцията
Казваме, че функцията y = f (х) e растяща в определен интервал, ако за всяко х 1≤ х 2
(х 1 и х 2 са от този интервал) е изпълнено f (х 1) ≤ f (х 2), и е намаляваща, ако за всяко х 1≤ х 2 е изпълнено f (х 1) ≥ f (х 2).
- Най-голяма(най-малка) стойност на функцията.
Квадратна функция – y = a . x 2 + b . x + c
а се нарича старши коефициент и играе важна роля за определяне вида на графиката.
При а < 0 вида на графиката е: 
При а > 0 графиката е: 
А при а = 0 функцията не е квадратна, а е линейна:
Върхът на графиката на квадратната функция е точката с координати
. Озн.
.
Или точка с координати ![]()
За построяване на графика на квадратна функция са важни:
(х1; f (х 1)) и (х 2 ; f (х 2)), където х 1 и х 2 са корените на квадратното уравнение
a . x 2 + b . x + c = 0
( 0 ; с)- точката в която графиката пресича ординатната ос.
Възможно е графиката на квадратната функция да не пресича абсцисната ос на координатната система, но винаги пресича ординатната ос.
Примери:






Следователно графиката не пресича абсцисната ос, а
е точката в която графиката пресича ординатната ос.
Музика: