В 10 клас разгледахме свойствата на действието степенуване в случая, когато степенният показател е рационално число. Да си ги припомним:
Теорема 1: Нека са реални положителни числа и са цели числа. Верни са равенствата:
а) ;
б) при ;
в) ;
г) ;
д) ;
е) ;
ж) ;
з) ;
Действието степенуване допуска разширение в смисъл, че може да бъде дефинирано и в случая, когато степенният показател е ирационално число. Основание за такова разширение ни дава следната
Теорема 2: Нека е реално число и е ирационално число. Съществува единствено реално число , такова, че за всеки две рационални числа , между които се намира , числото се намира между и .
Числото от тази теорема възприемаме като степен на числото със степенен показател , тоест .
Пример: Да пресметнем няколко цифри на числото , записано като десетична дроб. Като използваме теоремата, както и свойствата на степените с основа , можем да запишем неравенствата , тоест , , откъдето с помощта на калкулатор пресмятаме, че , аналогично , откъдето и така нататък.
Важно е да отбележим, че свойствата на действието степенуване, които познаваме от 10 клас и припомнихме по-горе, се запазват и в случая, когато степенните показатели са реални числа. Също така може да се покаже, че са налице следните важни неравенства:
Теорема 3: Нека и са реални числа. Тогава:
Ако , то ;
Ако , то .
Пример: Да се докаже, че:
а)
б) .
Решение:
а) ;
б) и . От следва исканото.
В 10 клас се запознахме и с понятието логаритъм и действието логаритмуване.
Теорема 4: Нека е положително реално число, различно от 1 и е положително реално число. Уравнението има единствено реално решение.
Определение: Ако и са реални числа, то единственият корен на уравнението наричаме логаритъм на числото при основа и означаваме с .
Специални означения въвеждаме за логаритмите с основа 10, като вместо записваме и за така наречените Неперови или натурални логаритми, които означаваме с . Основа на натуралните логаритми е константата , която е известна в математиката с името Неперово число. Това е константата, към която се приближават стойностите на израза при много големи положителни стойности на . В 10 клас доказахме и най-важните свойства на логаритмуването.
Теорема 5: Нека и са реални числа. Верни са равенствата:
а) за всяко ;
б) за всяко реално ;
в) за всеки ;
г) за всеки ;
д) за всяко и всяко ;
е) за всяко .
Да отбележим също така и някои често употребявани формули, които са следствия от теоремата, верни при същите ограничения:
ж) ;
з) .
Да добавим също така, че можем да сравняваме логаритми по големина.
Теорема 6: Нека и са реални числа. Тогава:
Ако , то ;
Ако , то .
Пример: Да се пресметне стойността на израза .
Решение: .
Пример: Да се докаже, че ако и , то .
Решение: Имаме .
Пример: Да се докаже, че е ирационално число.
Решение: Да допуснем, че е рационално число. Тогава , където и са взаимно прости цели числа. Понеже , можем да считаме, че и са естествени и че . Равенството можем да запишем във вида . Последното равенство е невъзможно, тъй като в лявата му страна стои нечетно, а в дясната четно число. Полученото противоречие показва, че .
Пример: Да се сравнят по големина числата и .
Решение: Имаме и . Понеже , то .
Пример: Да се намери дефиниционното множество на израза .
Решение: Основата на един логаритъм е положително число, а аргументът му е положително число. Даденият израз е определен за онези стойности на , които са решения на системата . Оттук получаваме, че дефиниционното множество на дадения израз е .