РЕЧНИК
Български език (1) Език, на който говорят българите. Принадлежи към групата на южнославянските езици, от семейството на индоевропейските езици. Официален език в България. англ. Bulgarian; исп. Búlgaro; нем. Bulgarisch; рус. болгарский; фр. Bulgare.
Време (1) Граматическа категория, характерна за глагола, която показва кога се върши действието. В различните езици има различни системи от глаголни времена, някои са по-бедни, други са по-богати. В български има сегашно, бъдеще, минало свършено, минало несвършено, минало неопределено, минало предварително, бъдеще предварително, минало в бъдещето. Българската система от глаголни времена е една от най-богатите, останалите славянски езици имат много по-малко времена. англ. tense; исп. tiempo; нем. Tempus; рус. время; фр. temps.
Индоевропейски езици (1) Голямо семейство от езици с много разклонения. Делят се на два големи клона - европейски и индоирански, всеки от които се дели на множество подгрупи. Макар че се предполага, че индоевропейските племена са дошли в Европа сравнително късно, по-ранното население е било асимилирано и днес в Европа почти не се говорят неиндоевропейски езици. Изключение са унгарски, фински и естонски (от угрофинската група), турски (от алтайската група) и езикът на баските в Испания. англ. Indo-European languages; исп. Lengua indoeuropea; нем. Indoeuropäische Sprachen; рус. индоевропейские языки; фр. langues indo-européennes.
Лице (1) Граматическа категория, характерна за глагола, която показва кой върши действието. В индоевропейските езици има три лица - първо, когато действието се върши от този, който говори; второ, когато действието се върши от този, на когото се говори, трето, когато действието се върши от някой, който не участва в диалога. англ. person; исп. persona; нем. Person; рус. лице; фр. personne.
Падеж (1) Граматическа категория, характерна за имената, която показва позицията им във фразата. В индоевропейските езици са познати следните падежи: именителен, винителен, дателен, родителен, аблатив (отделителен), творителен, местен, звателен. Всички те освен аблатива са били характерни за старобългарски. Често падежите се разделят на граматически и обстоятелствени. Граматическите са именителен, винителен и дателен, те изразяват основните позиции в изречението, съответно подлог, пряко и непряко допълнение. Обстоятелствените падежи са останалите, те изразяват притежание, време, място, причина, цел, инструмент и т. н. англ. case; исп. caso; нем. Fall; рус. падеж; фр. cas.
Род (1)Граматическа категория, присъща на имената. В български и останалите индоевропейски езици съществителните имат определен род, а прилагателните и местоименията се изменят по род и се съгласуват със съществителните. В български има три рода - мъжки, женски и среден, в някои индоевропейски езици (например френски, италиански) вече има само мъжки и женски, а в английски категорията род е почти напълно отмряла, пази се само при третоличните местоимения. англ. gender; исп. genero; нем. geschlecht; рус. род; фр. genre.
Славянски езици (1)Голям клон от индоевропейските езици, които се говорят от славяните. Разделят се в три големи групи: южна (български, македонски, сръбски, хърватски, словенски), западна (полски, чешки, словашки, горнолужишки, долнолужишки), източна (руски, белоруски, украински). Предполага се, че всички те произлизат от един общ праславянски език. Най-ранният писмен славянски език е старобългарският книжовен език, който съществува от ІХ в., най-ранните писмени паметници на него са от Х в. англ. Slavic, Slavonic languages; исп. Idiomas de Slavic; нем. Slawische Sprachen; рус. славянские языки; фр. langues slaves.
Флексия (1) Окончание, което показва едновременно няколко граматически характеристики - род, число и падеж при имената; лице, число и време при глагола. Езиците, в които има флексия, се наричат флективни езици, за разлика например от т. нар. аглутиниращи езици, където всеки граматичен показател се изразява с отделна морфема и тези морфеми се нареждат една след друга в края на думата. Индоевропейските езици са флективни, а тюркските например са аглутиниращи. англ. inflection; исп. inflexión; нем. Flexion; рус. флексия; фр. flexion.
Хетски (1)Мъртъв индоевропейски език. На него е запазена най-древната индоевропейска писменост, разчетена едва през 20-те години на ХХ в. Езикът на Хетската империя, която се е намирала на територията на днешна Турция, англ. Hittite; исп. ; нем. ; рус. хетский; фр. Hittite.
Число (1)Граматическа категория, присъща на всички изменяеми думи в български и останалите индоевропейски езици. Както имената, така и глаголите се изменят по число. В български има две числа - единствено имножествено. В старобългарски е имало три числа - единствено, двойствено (за два предмета) и множествено. англ. number; исп. número; нем. Zahl; рус. число; фр. nombre.
