РЕЧНИК
Речево поведение (12) - Съвкупността от регламентирани речеви изяви, в които употребата на езикови средства се определя от социалната роля на говорещия. Речевото поведение на индивида се определя от собственото му знание за нормите на езика, от личната му култура и способността му да се съобразява със ситуацията и със социалната си роля в момента на общуване.
Разговорна форма на кножовния език (12) - Устна форма на книжовния език, за която са характерни незначителни и невинаги системни, но често срещащи се отклонения от задължителните произносителни и морфологични норми.
(1) В областта на фонетиката белези на разговорната форма на книжовния език са изговорът на [a] и [o] като [ъ] и [у]: многу бързу къжете вм. много бързо кажете; изпускането на съгласни: възрасни, чуство, отговорнос вм. възрастни, чувство, отговорност; изговорът на две еднакви съгласни като една: воена, безъб вм. военна, беззъб; уеднаквяваненето на две различни съгласни и изговорът им като една: бежизнен, рашавам се вм. безжизнен, разшавам се; изговорът ше на частицата ще: ше (дойда). Към тези фонетични особености вече трябва да се прибави и изговорът на някои глаголни форми напр. [благодарй`а] вм. [благодарй`ъ].
В разговорната форма на книжовния език пълният член -ът редовно се произнасят без [т]: [градъ е голям] вм. [градът е голям].
(2) В областта на морфологията разговорната форма на българския книжовен език може да се илюстрира с употреба на формите кой и никой вм. кого и никого или с употребата на окончанието -ме за 1. л. мн. ч.: правиме, кажеме вм. кажем, правим.
Такива отклонения от нормата не може еднозначно да се определят като диалектни и некнижовни. Те може да се обяснят с фактите на книжовния език и с процесите на промяна, които стават в него. В разговорния книжовен език е нормално да се каже: На кой звъниш? и На кого звъниш? - разликата между двата израза е стилистична. Употребата на кой или на кого илюстрира борба между две форми на една и съща дума, които съществуват едновременно в книжовния език. Форми като пееме и ходиме (вм. пеем и ходим) са образувани по модела на смятаме, падаме, които са единствените нормативни форми за 1. л. мн. ч. на глаголи като смятам, падам, ритам, давам.
