РЕЧНИК
Български език (2). Език, на който говорят българите. Принадлежи към групата на южнославянските езици, от семейството на индоевропейските езици. Официален език в България. англ. Bulgarian; исп. Búlgaro; нем. bulgarisch; рус. болгарский; фр. Bulgare.
Бъдеще време (2). Време, в което стои глаголът, когато се говори за бъдещо действие англ. future; исп. futuro; нем. Zukunft; рус. будущее время; фр. futur
Вид на глагола (2). Граматическа категория, която показва как протича действието. От индоевропейските езици я притежават само славянските езици англ. aspect; исп. aspecto; нем. Aspekt; рус. вид глагола; фр. aspect.
Индоевропейски езици (1, 2). Голямо семейство от езици с много разклонения. Делят се на два големи клона - европейски и индоирански, всеки от които се дели на множество подгрупи. Макар че се предполага, че индоевропейските племена са дошли в Европа сравнително късно, по-ранното население е било асимилирано и днес в Европа почти не се говорят неиндоевропейски езици. Изключение са унгарски, фински и естонски (от угрофинската група), турски (от алтайската група) и езикът на баските в Испания. англ. indo-European languages; исп. lengua indoeuropea; нем. indoeuropäische Sprachen; рус. индоевропейские языки; фр. langues indo-européennes
Инфинитив (2). Неизменяема форма на глагола, по произход е съществително. Обикновено се употребява като допълнение на други глаголи, най-често на глаголи за начало/край на действието; за желание, можене и задължение; за движение; за говорене; за мислене и чувстване. В български тази глаголна форма е изгубена. англ. infinitive; исп. infinitivo; нем. Infinitiv; рус. инфинитив; фр. infinitif.
Международна културна лексика (2). Лексика, която се използва в много езици, обикновено думите навлизат заедно с реалията, която назовават. Например думата театър е гръцка по произход и звучи по подобен начин в повечето от европейските езици и в много от другите световни езици. англ. international cultural vocabulary; исп. vocabulario cultural internacional; нем. internationaler kultureller Wortschatz; рус. международная культурная лексика ; фр. vocabulaire international culturel
Минало неопределено време (перфект) (2). Време в българския език, което се образува с минало деятелно причастие на -л от значещия глагол и със сегашно време на глагола съм. Означава действие, което е протекло в миналото, близко е по значение до минало свършено време, но се използва повече във въпросителни и отрицателни изречения. Същото време в старобългарски се нарича перфект. англ. perfect tense; исп. pretérito indefinido; нем. Perfekt; рус. прошлое неопределенное (перфект); фр. passé indéfini.
Минало несвършено време (2). Време в българския език, което означава започнало или продължаващо в миналото действие. Същото време в старобългарски се нарича имперфект. англ. imperfect; исп. pretérito imperfecto; нем. Imperfekt; рус. имперфект; фр. imparfait
Минало свършено време (2). Време в българския език, което означава действие протекло в миналото. Близко по значение до минало неопределено. Същото време в старобългарски се нарича аорист. англ. aorist; исп. pretérito perfecto; нем. Aorist; рус. аорист; фр. aoriste, passé simple.
Морфема (2, 4). Най-малката градивна единица в езиците. Думите се изграждат от морфеми. Различават се чести или граматически морфеми - представки, наставки, окончания, и редки морфеми - корени. англ. morpheme; исп. morfema; нем. Morphem; рус. морфема; фр. morpheme
Определителн член (2, 4). Морфема, която посочва, че предметът, за който се говори, е същият, който е споменат преди това в текста, или че става дума за всичски предмети от този вид. англ. definite article; исп. artículo definido; нем. definitiver Artikel; рус. артикль; фр. article défini.
Праславянски (2). Предполагаемият праезик, от който произлизат славянските езици. Неговите особености се възстановяват хипотетично. англ. Proto-Slavic; исп. proto-eslavo; нем. Proto-Slavische; рус. праславянский; фр. proto-slave (langue mere slave).
Прости минали времена (2). Минали времена, които се образуват само от значещия глагол, без спомагателен глагол. англ. non-composed past tenses; исп. tiempos pasados no-compuestos; нем. nicht-bestandene Tempora; рус. простые прошедшие времена; фр. passés non-composés.
Спомагателни глаголи (2). Глаголи, които служат за образуване на сложни глаголни времена, на форми на наклонения и пр. англ. auxiliary verbs; исп. verbos auxiliares; нем. ; рус. спомагательные глаголы ; фр. verbes auxiliaires.
Старобългарски език (2). Езикът на славяните в югоизточната част на Балканския полуостров, които са образували българската народност. Старобългарският книжовен език е най-старият писмено фиксиран славянски език, най-ранните писмени паметници на него са от Х в. англ. Old Bulgarian, Old Church Slavonic; исп. Búlgaro viejo, lengua Eslava vieja; нем. Alt Bulgarisch, Alt Kirchen Slawisch; рус. древнеболгарский, старославянский; фр. Vieux Bulgare, Vieux Slave.
