РЕЧНИК
Определителен член (2, 5) - Морфема, с която в българския език се изразява граматическото значение "определеност".
За граматическа определеност се говори, когато с членуваната форма се назовава предмет, който е известен и на двамата участници в комуникативния акт.
Определеността може да бъде ситуативна, напр.: Дай ми солницата, ако има солница на масата между двама събеседници. Определеността може да бъде и текстова, когато определената (членуваната) форма на думата препраща назад в текста към себе си, но в неопределена (нечленувана) форма, напр.: Имало едно време един дядо и една баба. Дядото и бабата нямали деца. Употребата на членувани форми в случаи като Листата на дърветата падат през есента е мотивирана от общия опит и знания, които имат хората за света - всички знаем що е то дърво, листо и есен.
Употребата на определителния член - бил той морфема или дума - не е еднаква за езиците, които познават граматическата категория определеност, напр.: Изкуството е вечно, животът е кратък. Времето е пари, но на англ. Art is long, live is short. Time is money, буквално - Изкуство е вечно, живот е кратък. Време е пари. ЧЛЕН.
англ. definite article; нем. Der bestimmte Artikel; фр. article définitive; исп. Artículco de definitive; рус. определенный член.
Показателно местоимение (5) - Дума, която в речта замества жеста на показване, напр.: този човек, онова дърво; такава кола; толкова хляб е достатъчен. С показателните местоимения се посочват лица или предмети, техни качествени или количествени признаци. Най-често се употребяват при т. нар. ситуативно посочване - посочване при виждане и чуване по време на общуването (Дай ми този пръстен) или във въображаем свят (Той му казал да му даде този пръстен). При т. нар. текстово посочване показателните местоимения препращат към израз, споменат вече в текста. ДЕИКТИЧНО МЕСТОИМЕНИЕ. ДЕМОНСТРАТИВНО МЕСТОИМЕНИЕ. Англ. demonstrative pronoun,
фр. Pronom demonstratif, нем. , исп., рус. показательное местоимение
Членна морфема (5) - Друг термин за определителен член, който отчита морфологичното изразяване на определеността в българския език. В българския членните морфеми за ед. ч. са:-ът, -а, (кракът, крака) -ят,-я (конят, коня); -та (жената, нощта; бащата); -то (детето, таксито; дядото). За мн. ч. са: -те (носовете; жените, нощите; бащите; дядовците) и -та (децата, такситата; краката). От съвременно гледище членните морфеми са неделими морфологически, макар че коренът -т- на старите показателни местоимения ТЪ, ТА, ТО лесно може да се отдели, като се съпоставят формите -ъ-т, -т-а, -т-о за ед. ч. и -т-е, -т-а - за мн. ч. Прилагателните имена, притежателните местоимения, числителните и причастията образуват формите си за м. р. ед. ч. с членните морфеми -ийът (правописно -ият: добрият), -ийъ (правописно -ия: добрия), които от съвременно гледище също са неделими, сравни лош, но лошия(т), наш, но нашия(т), пръв, но първия(т), казал, но казалия(т), говорещ, но говорещия(т). ЧЛЕННО ОКОНЧАНИЕ. англ. definite article; нем. Der bestimmte Artikel; фр. article définitive; исп. аrtículco de definitive; рус. определенный член.
Именна група (5) - Hай-често: словосъчетание от съществително име и прилагателни, числителни, местоимения или причастия, които го поясняват: проливен дъжд, първи урок, твой приятел, изпята песен, пажълтяла трева, подскачащи топки. В именната група към съществителното може да има повече от едно определение, напр.: проливен летен дъжд, първи важен урок, твой добър приятел, изпята народна песен, пожълтяла есенна трева, подскачащи гумени топки.
В българския език граматичната определеност на именната група се изразява, като се членува само първото име в групата. Определеността е граматически белег на цялата именна група, а не само на членуваното име.: твоят добър приятел, пожълтялата есеснна трева. Англ. noun phrase; нем. Namengruppe; фр. group nominative; исп. grupo nominative; рус. именная группа.
