РЕЧНИК
Договор (9)- в международното право: официален документ за постигнато съгласие за взаимно изпълнение на задължения във връзка с някакви проблеми, подписан от всяка една от държавите, които го сключват. Договорът може да бъде и устен, тогава той се нарича "джентълментско споразумение". англ. treaty; исп. tratado; нем. Vertrag; рус. договор; фр. traité.
Конвенция, споразумение (9) - в международното право: двустранен (или многостранен) договор между държави или държавни ръководители по някои технически или правни въпроси. Конвенцията обхваща по-малък кръг от проблеми. От лат. conventio, букв. 'това, до което са дошли (достигнали) заедно (за да се споразумеят)'. Англ. convention, нем. Konvention, фр. convention, исп. convención, рус. конвенция.
Нота (9) - в международното право: официално писмено изложение (становище) във връзка с някакъв въпрос, отправено от чуждестранно правителство и обратно, или от дипломатическото представителство на една държава до дипломатическото предствавителство на друга. ДИПЛОМАТИЧЕСКА НОТА. англ. note (diplomatic), фр. note (diplomatique), нем. (diplomatishe) Note, исп. nota (diplomátika), рус. (дипломатическая) нота; лат. nota 'знак, бележка' от глагола nosco, novi, noto 'узнавам'.
Пакт (9) - Политически договор между две или повече държави, който има стратегическо значение за всяка от тях и за отношението им към други държави, които не са страни по пакта; от лат. pactum 'договор, споразумение'. Англ. pact, фр. pacte, нем. Pakt, исп. pacto, рус. пакт.
Резолюция (9) - Документ с международно значение, в който всяка една от страните (заедно или поотделно) след края на преговорите обявява и обяснява своето решение, до което са стигнали, и/или различията (несъгласията) си по някой въпрос. Резолюцията не е договор. От лат. resolutio 'обяснение'.
Споразумение (9) виж. конвенция.
Харта (9) - Международен документ с основополагащо обществено и политическо значение, уреждащ базисни правила за отношенията между хората и държавата - техните права и задължения, с които трябва да се съобразява вътрешното (националното) законодателството на всяка държава, приела и подписала хартата. Напр.: Харта за правата на човека; от гр. през лат. charta 'лист хартия'. Англ. charter, рус. чартер, фр. charte, нем. Urkunde, исп. carta.
