УПРАЖНЕНИЯ
1. Как Варлаам Копринарката кара Коно Крилатия да стигне до извода "Много чело, много знай":
Варлаам Копринарката имаше и друго отличително нещо: той беше много умен човек и имаше обичай да се изразява с притчи и издълбоко. Например срещне ли го Касапинът Колю ... и му каже:
- Добрутро ти, Варлааме - той отговаряше с черковен глас:
- Ако не е добро, то си е за него, но то е речено да се рече.
Което щеше да каже:
- Дал бог добро, Варлаам знай какво прави. [...]
Кажеше ли му накой сред мараните на юли месец:
- Копринарка, как я носиш тая пущина (салтамарката)? Жегата е дяволска, пази се да не измръзнеш... - Той отговаряше:
- Горещото гори, студеното студи, а парен каша духа. [...]
Но особено любезно се разговаряше Варлаам Копринарката с Кона Крилатия...
- Виж, това месечината, Варлааме, ще да е нещо голямо... дали е живо нещо? Санким, ако му гледаш лицето, прилича на живо... но кой знае пак.
Варлаам метнеше тих поглед към небосвода и речеше:
- Може да е живо, може да е мъртво, всичкото е умишление... Виж тая бара, ако една мравунка се спре при нея, ще каже: море е, ти ще речеш: бара е, а Фарлам ти казва: море е! Чудесата господни са чудесни!
А Коно Крилатия се позамисли и пак запита:
- Ами ако би да падне въз нас... тъй както стоим... а, страшно!
Тогава Варлаам отговаряше:
- Не пада.
- А ти вярваш ли, че тя е звезда? Нашия копелак това го учат в школото, протестантин цял.
- Звезда ли? Звездата си е звезда, но пророци и учени, и благородни, според списанията, както са писували, така са го и рекли, и така си е било от века и до века... "Солнце позна запад свой"... Каква ти звезда и какво ти удивление!
Коно Крилатия се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си, като пришушваше:
-Много чело, много знай.
Ив. Вазов
2. Защо не може да се отговаря така:
- Защо влачиш това въже?
- Какво искаш, да го бутам ли?
- Защо копаеш седнал?
- Да не искаш да копая легнал!
3. Какви са намеренията и какви са очакванията? На какво се основава шегата в добре познатите задачи:
Следете внимателно: в един градски автобус пътували 47 човека. На първата спирка слезли 12 и се качили 8. На другата спирка се качили трима и слезли 15. На следващата слезли 5 и се качили 4 човека, на следващата слезли 5 и се качили 8. На другата никой не слязъл, качили се 5. На следващата нито слязъл някой, нито се качил. На по-следващата слезли трима.
Въпросът е: колко спирки е минал автобусът?
В една кооперация на 5 етажа имало по три апартамента на етаж. Един четиристаен, един тристаен и един двустаен. В четиристайните имало комини в три стаи, в тристайните - в две стаи, в двустайните - по един. В четиристайните се отоплявали с две печки, в тристайните и в двустайните се отоплявали с по една печка.
Въпросът е: какви сметки за електричество плащали собствениците за отопление.
4. Отговорете писмено - защо само едно от изреченията е невъзможно:
Пешо ми каза, че ще ходи на кино.
Пешо ме предупреди, че ще ходи на кино.
Пешо ме преметна, че ще ходи на кино.
Пешо: - Казвам ти, че ще ходя на кино.
Пешо: - Предупреждавам те, че ще ходя на кино.
Пешо: - Премятам те, че ще ходя на кино.
5. Съчинете контекст, в който изречения от типа на Войната е война, Днес е само вчерашното утре, Бъдещето е онова, към което неминуемо се приближаваме да имат смисъл в нормален текст.
6. Какви са комуникативните намерения на авторите на такива текстове:
Умението на обществото като цяло да различава категорично важните от второстепенните проблеми вди до неговата активност при формирането на колективния избор на най-вярната посока - към бъдещото утре.
Неутолимата потребност да уведомяват общественото мнение непрекъснато дава импулс на новинарите най-безкористно и обективно да отразяват онези проблеми, които са от особена значимост за социума.
Поредното преструктуриране на политическото пространство даде ясен отзвук в медийната среда, която както обикновено реагира обективно и ангажирано на всичко, което дава отражение на българския национален топос.
7. Действително ли Голдбърг и Маккан искат информация от Стенли с въпросите си:
Г. - Вебер! Защо си смени името?
Ст. - Забравих другото.
Г. - Какво е името ти сега?
Ст. - Джо Сапунов.
Г. - Смърдиш на грях.
М. - Мога да го подуша.
Г. - Признаваш ли, че има висша сила?
Ст. - Какво?
Г. - Признаваш ли, че има висша сила?
М. - Това е въпросът!
Г. - Признаваш ли, че има висша сила, отговорна за теб и страдаща за теб?
Ст. - Късно е.
Г. - Късно! Достатъчно късно. Кога за последен път се моли?
М. - Той се поти!
Г. - Кога за последно се моли?
М. - Той се поти.
Г. - Числото 846 възможно ли е или необходимо?
Ст. - Нито едно от двете.
Г. - Грешиш. Числото 846 възможно ли е или необходимо.
Ст. -Нито едно от двете.
Г. - Грешиш. Числото 846 възможно ли е или необходимо?
Ст. - И двете.
Г. - Грешиш. Но е необходимо, но не е възможно.
Ст. - И двете.
Г. - Грешиш. Защо мислиш, че числото 846 е възможно по необходимост?
Ст. - Би трябвало да бъде.
Г. - Отново грешиш.
...
М. - Какво ще кажеш за албигойската ерес?
Г. - Кой наводни игрището за крикет в Мелбърн?
М. - А какво ще кажеш за блажения Оливър Плънкет?
Г. - Говори, Вебер! Защо пилето прекоси пътя?
Ст. - То искаше да... То искаше да...
М. - То не знае.
Ст. - То искаше да... То искаше да... То искаше да...
М. - Той не знае кое е първо.
Г. - Кое е първо?
М. -Пилето? Яйцето? Кое е първо?
Г. и М. - Кое беше първо? Кое беше първо? Кое беше първо?
Ст. - (крещи).
Х. Пинтър, Рожден ден
8. Кои езикови и неезикови средства издават комуникативните намерения на Бай Ганьо? Какви са комуникативните намерения на Бай Ганьо и как смята, че може да ги постигне?
Бай Ганьо казва на трегера едно "да си жив, благодарим" и влиза в квартирата на Иречека.
- О-о! Добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? - извиква бай Ганьо с един приятелски тон, щом влиза в кабинета на стопанина.
Последният му подава зачудено ръка, поканва го да седне и се сърди на своята памет, която не го подсеща кой е този любезен приятел.
- Не ме ли познаваш? - припомня бай Ганьо, като смесва ту "ви", ту "ти". Вий нали бяхте министър в София?
- Да.
- Е, и аз съм оттам! - заключава тържествено бай Ганьо. - Но се казва емишерии сме, хе, хе, хе, ами как? Помниш ли статията във в. "Славяни"?
- Да, да, спомням си - отговаря сдържано-снизходително Иречек.
- Ей че бяха те нацапали!... Ама ти си гледай кефа, хич да не те е еня! Аз колко съм ви хвалил!... Те викат Иречек такъв, Иречек онакъв - "да ме прощавате - викам, - не е тъй"...
Разговорът продължава няколко минути в този тон, сетне минува на по-практическа почва: бай Ганьо хвали квартирата на стопанина, загатва му доста осезателно, че "най-сетне има място и още един странен човек да се прибере тука"; говори му за гостоприемството на българите, изказва съжаление, че "виж, другите не са като нас, българите; чужденец да влезе в българска къща, ще го нахранят, ще го напоят, ще му постелят". Иречек се старае да му внуши, че квартирата е тясна за домашните му. Бай Ганьо си прави оглушки, развива темата за българското гостоприемство. От тази тема разговорът се извива към търговийката на бай Ганьо. Той съобщава на стопанина, че е донесъл за продан розово масло, и му заявява: "Утре, ако щеш, води ме по всичките фабрики, аз съм съгласен; ще ми превеждаш, че не знам езика, а?" Иречек бърза да му отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла...
- Ако щете, санким - допълня бай Ганьо: - няма да те пресилвам. Аз ще дам и на госпожата (тука ли е тя) един мускал масло. Познавам я и нея, как не... Па ако имате тука роднини, приятели, кажете им, че съм донесъл масло - то не е срамота! Аз ще се навъртам по-често около вас, ще си приказваме за България. Па ако обичате, съгласен съм и у вас да остана, додето съм в Прага.
Бай Ганьо поглежда нетърпеливо своя сребърен часовник и почва един твърде интересен и своевременен разговор:
- Аз съм много любопитен да изуча Европа. Ето сега например, да речем, у нас дойде ли пладне - сядат да обядват. У вас инак е наредено. Вий кога обядвате например?
- Ний обядваме в 5 часа обикновено, но днес можем да обядваме и по-рано...
- Туй вино отде го земате? - любопитства бай Ганьо...
- Купуваме го - отговаря домакинът. - Добро ли е?
- А-а. Чиста стока. Купувате го, а? Я подайте шишето насам. Каквото се е запалил стомахът ми от чушката като нажежено желязо, да ливна сега цялото шише, ще зацвърчи вътре.
Ал. Константинов, Бай Ганьо
9. Какви са намеренията на хаджи Генчо:
... ние твърде добре знаеме, че хаджи Генчо е умен човек и ако той гощава децата, то ги не гощава, защото ги обича, а за да го гостят и него малко повечко. Хаджи Генчо се ръководи по мъдрото изречение, което казва: "Обичай децата, за да те обичат родителите им." И така още в онова време, когато хаджи Генчо гощава децата, той се вече облизва с твърдото убеждение, че за обед родителите на тия деца щат да изнесат от старото винце, а не от новата "мътеница" - така хаджи Генчо нарича новите вина, ... и захваща да говори:
- А що, байо Либене, кое вино е по-добро: пастушеското ли, едренското ли, или салъвкиевското? - пита хаджи Генчо и приготовлява устата си.
Трябва да отбележа тука, че хаджи Генчо всякога нарича дяда Либена "байо", ако той и да е по-стар от него - това той прави из уважение към тоя знаменит човек, който има стари вина.
- Салъвкиевското е по-добро, хаджи - отговаря дядо Либен.
- Да ме простиш, байо Либене, аз всякога можа да ти кажа, че пастушеското винце е много по-добро.
- А аз ти казвам, че салъвкиевското е по-добро от всички вина в Уруменлията. Салъвкиевското вино ти гъделичка гърлото и пощипва те по езика, а пастушеското ти окиселява само малкото езиче.
- Е-е-е! Аз това не мога да кажа; мене сто пъти повече ми харесва онова вино, което окиселява само малкото езиче и което преминува по всичките жили, когато го ти поопиташ на гладно сърце. Ала за да се не препираме напразно, аз би те помолил да донесеш по една чашка и от едното, и от другото и да ги поопитаме. Аз мисля, че имате и от едното, и от другото... Наляхте ли си, байо Либене, тая година и пастушеско вино, или не? - пита хаджи Генчо и гледа на дяда Либена така, както гледа юнакът на своята млада невяста.
- Налял съм зер, налях и от едното, и от другото, и от третьото. Шеснайсет бъчви съм налял тая година, хаджи! И краставоселско вино налях една бъчвица...
- Аз, байо Либене, мисля, че старите вина не са толкова добри, доколкото са добри новите, а и най-паче за това, че тая година се е уродило такова вино, което не прилича на вино, а на червени сълзи, на искри, на огън...
- Да ме простиш, хаджи, старите вина са сто пъти по-добри от новите. Старо вино, стар тютюн и стар приятел са всякога по-добри от новите. Пий си старото винце и не се бой! - казва дядо Либен и смее се.
- А аз мисля съвсем друго ячи. Аз в много къщи съм опитвал старите вина, но все ми се чини, че всичките тия стари вина миришат на ургут. А аз никак не ща да се препирам с тебе и да ти доказвам, че твоето старо вино е такова, защото аз твърде добре зная, че ви отбирате от вино и претакате го, когато трябва; а освен това вашето лозе е старо лозе. Аз мога всякога, байо Либене, да ти кажа, че като вашето лозе няма в цяла Уруменлия; твоето лозе е по-добро и от лозята на Кана Галилейска.
Когато дядо Либен чуе как неговият гостенин хвали скъпоценното му лозе, то от радост търка длановете си и отива сам в зимника да наточи от старото винце; а хаджи Генчо се смее, радва се и от удоволствие щипе гушата си с два пръста.
Дядо Либен налива с вино пет-шест пукала и с усмивка говори:
- Почакай, хаджи, да видиме с какъв език ще да ми заговориш, когато си посръбнеш от моето винце.
Л. Каравелов, Българи от старо време
