Понятието система (названието е от гр. произход) в съвременния живот се използва със следните значения:
– установен начин на действие, ред – напр. образователна система;
– устройство, структура, съчетание на части, свързани от общо действие или цел (напр. автомобил, молекула);
– форма на общо устройство, обществен строй;
– модел (имитация) на реални тела или явления (напр. робот).

Системата е организиран комплекс от елементи, които са взаимно свързани и действат като едно цяло. Системите обхващат материалния свят и духовния живот. Те са начин за подреждане и свързване в света. Така например човешкото тяло е биологическа система, автомобилът – техническа система, училището – обществена система, Слънчевата система – природна система.

Естественият човешки език е класически пример за система от знаци (морфеми, думи, изречения, пунктуационни знаци и др.). Вие сте изучили езиковите единици, изграждащи тази система. Познавате и правилата за употреба на тези единици. Това са правилата и нормите на книжовния език. От вашия опит в речевото общуване и от занятията в училище са ви известни комуникативните правила, които образуват също система.

Спазването на книжовните норми осигурява правилността на речта. Нарушаването на това изискване довежда до грешки. Отклонението от граматичните норми довежда до синтактични грешки (синтактична грешка – Вие присъствате и участвате в шоуто вм. Вие присъствате на шоуто и участвате в него). Отклонението от правописната и пунктуационната норма довежда до правописни и пунктуационни грешки (правописна грешка – писменна вм. писмена), (пунктуационна грешка – Той замина макар, че не планираше пътуването вм. Той замина, макар че не планираше пътуването…). Както знаете, за да бъдат поправени грешките, се използват начините за редактиране: съкращаване, прибавяне, разместване, заместване. (Припомнете си с какви графични начини си служим, за да отбелязваме грешките – кои са знаците за редактиране.)
В приложението към вашия учебник има кратък справочник за правопис и пунктуация, който ще ви помогне да се ориентирате за често допускани правописни и пунктуационни грешки, както и да си припомните по-важни правила на книжовния език.

Речевата практика обхваща действителното проявление на възможностите, които предоставя езиковата система. Но само стабилизираните и одобрените от езиковедите правила се окачествяват като норма. Наред с ограничителната функция на нормата може да се посочи и нейната своеобразна „еластичност“. „Еластичността“ се проявява в толерантността на общественото мнение към езикови явления, които не са част от книжовно-разговорната реч, но имат засилена употреба. Типичен пример е използването на окончание -ме за глаголни форми в 1л. множествено число на глаголи в 1. и 2. спрежение: мислиме вм. мислим, вървиме вм. вървим. Нужно е да се подчертае, че тази толерантност не бива да влиза в противоречие с изискването за уместност на речта.

Изказът е уместен, ако отговаря на социокултурния контекст, ако отчита предмета, целите и условията на общуване, адресата. Отклоняването от изискването за уместност довежда до стилно-езикови грешки. Поправянето им включва няколко действия (изучени още в 8. клас):
Да разгледаме израза Бай Ганьо влиза в обществената баня и остава там завинаги (из съчинение на тема Национално и социално в образа на Бай Ганьо от едноименното произведение на Ал. Константинов).
– откриваме какъв замисъл се стреми да предаде с езикови средства авторът на израза:
Авторът на израза се опитва да използва метафора, за да внуши, че образът на Алековия герой е вечен, защото изразява национална същност на един социален тип от конкретно историческо време;
– установяваме има ли съответствие между замисъла на пишещия и написаното:
Между замисъла и изразяването няма съответствие. Изразът обществена баня е неточен, защото вместо да загатва за комичния епизод с героя в банята, поражда недоразумение и в крайна сметка – словесен „бисер“. Заличава се границата между литературен характер и човешки индивид, между естетическо и битово;
– редактираме израза, като отстраняваме несъответствието:
Образът на Бай Ганьо е вечен, защото изразява в конкретно исторически план национални особености на социално типично поведение. В конкретния случай е нецелесъобразно използването на метафора. Точност на изказа се постига с твърдение.

Ако се придържаме не само към правилата на книжовния език, но и към комуникативните правила, ако създаваните от нас текстове са приемливи за социокултурния контекст, ще общуваме успешно – нас ще ни разбират и ние ще разбираме другите.

Задължителни условия, за да съществува една система, са:
а. строеж или структура – изградена е от елементи, подредени в определен ред и взаимно свързани помежду си. Така езиковата система е образувана от езикови единици, които се използват по определени правила. Звуковете изграждат думата, думите изграждат словосъчетанието и изречението;
б. йерархичност – изградена е от подсистеми, които действат едновременно и съгласувано. Такива подсистеми са фонетичната, лексикалната и граматичната. Ако се наруши съгласуването, системата се разпада. Равновесието в системата се поддържа чрез обмяна на информация.

  Пише се и се произнася Я, когато звукът е под ударение в думата – бяла, лято, живяла.
Пише се и се произнася Я, когато звукът е пред твърда сричка (която съдържа а, ъ, о, у) – бяла, бяло; лято, лятна; живяла, живяло.
Пише се и се произнася Е, когато звукът не е под ударение – белота, лета.
Пише се и се произнася Е, когато звукът е пред мека сричка (която съдържа е или и) – бели, летен, живели.

Редуването зависи от броя на съгласните звукове след групите -ър/-ръ, -ъл/-лъ –
гълтам, но глътка;
мърдам, но да мръдна.

Писане на двойно -тт – при членуване на съществителни имена от женски род, завършващи на -т –
власт – властта;
гордост – гордостта;
небрежност – небрежността.
Писане на двойно -нн – при образуване на формите за ж.р, ср.р. ед.ч. и при мн.ч. на прилагателните имена, завършващи на -нен –
непреклонен – непреклонна, непреклонно, непреклонни;
временен – временна, временно, временни.
Писане на двойни съгласни на границата между две морфеми –
поддържам, наддавам,
раззеленявам, изземам.

С пълен определителен член се членува подлогът:
Конгресът(той) прие устава(него) и програмата.
Уставът(той) и програмата бяха приети от конгреса(него).
С пълен определителен член се членува сказуемното определение:
Конгресът(той) е органът, който утвърждава устава(него) и програмата.
При изговор пълният определителен член не се произнася!

Окончанията за 1л., ед.ч., сег.вр., 1 и 2 спрежение се пишат -а, -я, а се произнасят ъ, йъ – чета (четъ), ходя (ходйъ) и за 1л., мн.ч., сег.вр., 1 и 2 спрежение окончанието се пише и произнася -м – четем; – ходим.
Окончанието за 1л., ед.ч., сег.вр., 3 спрежение се пише и произнася -м – гледам; викам и за 1л., мн.ч., сег.вр., 3 се пише и произнася -ме – гледаме; викаме.
Окончанията за 3 л., мн.ч., сег.вр. се пишат -ат/-ят, а се произнасят ът, йът – четат (четът), ходят (ходйът).

Във формата за ед.ч. на думите – й –
мой, кой, свой, който, чийто, герой.
Във формата за мн.ч. на думите – и –
мои, кои, свои, които, чиито, герои.

Съществителните имена от м.р., ед.ч., назоваващи нелица имат специална бройна форма – дванайсет стола, три пръстена (сравни много столове, много пръстени)
Съществителните имена от м.р., ед.ч., назоваващи лица нямат специална бройна форма
– дванайсет студенти, двама-трима ученици.

Глаголите се съгласуват с подлога и са в мн.ч. –
Госпожо, Вие видяхте( мн.ч.)ли знака;
Господине, идвали( мн.ч.) ли сте и друг път в София?
Съществителните и прилагателните са в ед.ч. –
Господин Иванов, Вие сте представител(ед.ч.) на закона.;
Госпожо Иванова, Вие сте права(ед.ч.).