Раздели: 1, 2, 3, 4
 

ФОРМИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ОБЩОНАРОДНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
КНИЖОВЕН ЕЗИК И ДИАЛЕКТИ


    Българският език съществува в две основни форми – книжовна и некнижовна. Книжовният език изпълнява предназначението си чрез система от стилове, използвани в различни сфери – битова, научна, официално-делова, естетическа, медийна. Некнижовната форма включва териториалните и социалните диалекти.
   
 


    Книжовният език се отличава от териториалните и социалните диалекти по някои особености, които характеризират неговата представителност и социална престижност:
    • универсалност на функциите, които се проявяват при употребата му във всички сфери на общуването;
    • висока степен на обработеност и богатство на изразни възможности, с които отговаря на изискванията за успешно общуване в многообразната обществена действителност;
     • кодификация на книжовните норми, осигуряваща стабилност в обслужването на държавните институции, образованието, науката, медиите…;
     • писмени и устни форми на съществуване, схващани като признак на официален стандарт, на държавност.
    В сравнение с книжовния език териториалните и социалните диалекти имат ограничени функции поради тяхната „затвореност” в определена територия и в общуването само в определени езикови общности – използват се предимно в устната реч, нормите им не са кодифицирани. За социалните диалекти е характерно заимстване на лексикални елементи от книжовния език, от териториални диалекти и от чужди езици.
Книжовните и некнижовните форми на общонародния език имат общи черти, с които българският език се отличава от другите славянски езици – липса на падежни форми и на инфинитив, членуване на имената (дъбът, къщата, детето, картините), аналитично изразяване на степените за сравнение на прилагателни имена и наречия (по-здрав, най-млада, по-добре) и на бъдеще време с частицата ще, богата система от глаголни времена, преизказно наклонение и др.


ЕЗИКОВИ ЕДИНИЦИ И ЕЗИКОВИ НОРМИ

Успешното речево общуване предполагa:
• познаване на езиковите единици и на начините, по които те се съчетават в текстове;
• владеене на езиковите норми, осигуряващи правилност и уместност на изказа.

Езикови единици Дялове на езикознанието
Звукове Фонетика – наука за звуковия състав на езика
Морфеми Словообразуване – наука за словообразувателния състав на езика
Думи
Морфология – наука за думите като части на речта
Синтаксис – наука за словосъчетанията и изреченията 
Словосъчетания
Изречения  
Думи Лексикология – наука за речниковия състав на езика
Текстове Текстология – наука за същността и функциите на текстовете
  Стилистика – наука за стилистичното значение на езиковите единици
 

    Спазването на книжовните норми (граматична, лексикална, фонетична; правописна, пунктуационна, правоговорна) осигурява правилността на изказа.
    Стиловите норми определят уместността в употребата на езиковите средства в определен стил.
   
 
Упражнение №1
Упражнение №2
Упражнение №3
Упражнение №4
Упражнение №5
Упражнение №6
Упражнение №7
Упражнение №8
Упражнение №9


ТЕСТ

Урочни статии към раздел 1
1.1. Форми на съществуване на общонародния български език

1.2. Анализ и редактиране на отклонения от книжовните и стиловите норми

1.3. Обобщителни упражнения


 
  Как да работим с електронния курс?