Раздели: 1, 2, 3, 4
 

СЪЗДАВАНЕ НА ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ ПО АКТУАЛЕН ПРОБЛЕМ

    Съществуват различни видове публични езикови изяви, при които създаваме текст в устна форма – изказване, реч, слово, интервю, доклад и др. Приличат си по това, че са текстове, чиято тема е свързана с обсъждане на актуален обществен проблем. Различават се по своите стилистични особености.
   
 


     Публичното изказване е вид аргументативен текст, създаван при официално общуване на обществени места – събрания, чествания, беседи, дискусии и др. Чрез публични изказвания се откликва на потребността да се разясни и/или да се разреши обществено значим проблем; да се изрази отношение към въпроси от различен характер – научен, морален, културен… Изказванията се правят пред публика (тя може да е от няколко души, по-голяма група хора или цялата общественост). Чрез тях говорещият запознава аудиторията с достоверна информация по темата; въздейства чрез изразените оценки върху възгледите, чувствата, морала и културата на слушателите; убеждава ги с факти и аргументи.
    Способността да се говори пред публика е качество, към което се стреми образованият човек. Авторът на изказването трябва задълбочено да познава темата – да има какво да каже и да знае добре това, което ще каже; да умее да се изразява увлекателно (красноречиво), въздействащо и изразително. За да постигне целта си, изказването му трябва да е обмислено предварително и да е добре планирано.

    Как се подготвяме за публично изказване?
    По повод Международния ден за опазване на околната среда – 5 юни – ни предстои да участваме в конференция, организирана от Еко-клуба в училище. Темата е предварително определена: „Човекът – за и против природата”. Уточняваме проблема на изказването си, като се съобразяваме с целта, която искаме да постигнем. Например искаме да убедим слушателите, че човешката дейност застрашава екологичното равновесие на планетата. Този аспект на проблема познаваме най-добре, направил ни е най-силно впечатление. Конкретизираме темата на нашето изказване – „Земята е в опасност”.
    При подготовката на изказването е препоръчително да потърсим информация от различни източници – списания (напр. сп. „Екология”), енциклопедии, специализирани справочници по екология и т. н. Осведомяваме се какво са мислили и говорили други по този въпрос, уточняваме собствената си теза по темата. За целта подбираме факти, които са в подкрепа на тезата – например: През Втората световна война са унищожени 20 милиона ха гори. От 1954 г. до 1959 г. в Европа са изгорени 400 хиляди ха гори. Всеки ден в Бразилия се секат 1,5 млн. дървета. За неделния тираж на „Ню Йорк Таймс” се изразходва хартия, която се получава от 2900 м3 дървесина, равняваща се на 6000 ха гора и т. н. Записваме разсъжденията си за последиците от тази дейност на човека. Така изказването ще е обосновано и убедително.
    За да е резултатна подготовката ни, важно е да обмислим и систематизираме добре събраната по темата информация. Правим записки, като отбелязваме на фишове своите разсъждения, аргументите си – например: Какви са последиците от изсичането на горите? Човешката дейност може да застраши от изчезване растителните и животинските популации. Нарушава се екологичното равновесие. Изсичането на горите, замърсяването на въздуха и на водата съдейства за разширяването на пустините. Почвата е застрашена от ерозия. Такъв е резултатът от разораването на американските прерийни земи. Това е най-голямата екологична катастрофа, преживяна от човечеството – загубват се милиони тонове почва, която е ценен и невъзстановим ресурс. Ако се допуснат прекалено много вреди, Земята ще бъде в опасност. Правим извод: Хората са причина за опустошаването ù, те трябва да бъдат и нейни лечители, защото за населението ще има достатъчно храна, когато се осигури необходимата за отглеждането ù земя.
    Записките, които водим по време на подготовката, можем да използваме, когато се упражняваме – излагаме на глас събраната фактологическа информация и се опитваме да я запомним, илюстрираме с данните по темата своите разсъждения, аргументираме твърденията си. Застанем ли пред аудиторията, препоръчително е по-рядко да поглеждаме към записаното по време на подготовката.

    Как структурираме публичното изказване?
    Анализираме конкретната комуникативна ситуация, за да се ориентираме как да структурираме микротекстовете в изказването си и кои са подходящите езикови средства за постигане на целта.
    Предметът на общуване е научен проблем (темата е „Земята е в опасност”) из областта на екологията. Това предполага употреба на езикови средства, предпочитани в научния стил – например по-висока честота на термини и терминологични словосъчетания: горски екосистеми, растителни популации, култивирани пасища и пр.; разнообразни реторични техники: Искате убедителни доказателства? Ето ги… и т.н.
    Замисълът ни е:
    а) да убедим аудиторията в истинността на нашето становище с обективни факти и умозаключения – 40% от повърхността на земята е съществено преобразена; изсичането на горите води до ерозия и разширяване на пустините; антропогенната дейност е пагубна за човешкото здраве…;
    б) да въздействаме на чувствата и въображението на слушателите (с помощта на експресивни езикови средства), като събудим техния интерес и ги мотивираме за ответни действия – например: Наскоро четох, че китайците започнали изграждането на „Велика зелена стена”. Щели да си разчистят сметките с ерозията. Представяте ли си? Масирано залесяване, милиони дървета, гори, пресичащи цялата страна. Колосален експеримент!

     Структурираме текста на нашето изказване, като подреждаме микротемите в него по предпочитания от нас начин. Записваме ги (по възможност на касетофон) или ги изговaряме на глас.
     • Излагаме фактите: Към средата на XX век около 40% от повърхността на Земята е съществено преобразена от човешката дейност – разорана, превърната в култивирани пасища, заета от транспортна мрежа, промишлени и жилищни сгради; над 25 000 вида растения са на границата на изчезване. Горските екосистеми отстъпват пред дърводобива, пожарите, строящите се пътища, разширяващите се обработваеми земи.
     • Обосноваваме становище, произтичащо от фактите: Земята е в опасност! Искате убедителни доказателства? Ето ги: чрез своята дейност хората влошават качествата на жизнената среда, което се отразява негативно върху растенията, животните, микроорганизмите. Резултатите от антропогенната дейност са пагубни и за здравето на човека. Замърсяващи вещества като пестицидите предизвикват нарушение в зародишното развитие и различни форми на ракови заболявания. Доказано е, че дори еднократното въздействие на някои органофосфорни пестициди върху хора довежда до промени в дейността на главния мозък. Последиците са нарушаване на съня и паметта, лесна дразнимост, трудности при концетрация на вниманието…
    • Правим изводи, обобщения: Възможно е да се справим с тези предизвикателства на нашето време. Ще попитате как? Преди всичко като възстановим хармонията в отношенията на човека с природата. Това може да се постигне от хора с висока природозащитна култура. Колкото по-обхватни са техните знания, тяхната убеденост, че има нужда от природозащитни дейности, толкова по-големи са възможностите за ограничаване на отрицателното въздействие на човека върху природата и за нейното възстановяване. Учените трябва да търсят начини и средства за разрешаване на тежките екологични проблеми, законодателите – да приемат закони за спиране на най-опасните форми на замърсяване на природата.
    • Призоваваме за действие: Земята е в опасност! И само от нас зависи!

    Прослушваме направения запис, за да установим:
    • сполучливо ли е структурирано изказването;
    • уместен ли е подборът на езиковите средства;
    • има ли смислова, логическа и езикова връзка между микротекстовете;
    • спазили ли сме изискванията на книжовните и стиловите норми. За публичното изказване е задължителен пълният произносителен стил. Неуместното нарушаване на неговите правила е проява на ниска речева култура.
    При произнасяне на публичното изказване пред аудитория използваме различни екстралингвистични средства (мимика, жестове, поза на тялото, облекло), които подсилват ефекта на казаното.

   
 
Упражнение №1
Упражнение №2
Упражнение №3
Упражнение №4
Упражнение №5
Упражнение №6

ТЕСТ

Урочни статии към раздел 2
2.1. Текстът и социокултурният контекст

2.2. Текстът в публичното общуване

2.3. Създаване на публично изказване по актуален проблем

2.4. Създаване на аргументативен текст по научен проблем

2.5. Обобщителни упражнения


 
  Как да работим с електронния курс?