Информация за кои проблеми от творчеството на Софокъл получавате от текста?

    Из „Жанрова система, сюжет и мит в античната трагедия”

    „Едип цар” застъпва двусъбитийната сюжетна схема. В началото на трагедията се констатира голямо лишение – бедствието, сполетяло Тива. Сюжетното протичане се насочва към преодоляване на това бедствие. И то действително се преодолява с разкриването на неволното Едипово престъпление. Но този резултат не е оценен в положителен план или в двойствен смисъл, както в края на „Седемте срещу Тива” на Есхил и във „Финикийки” на Еврипид. Както в края на Софокловата „Антигона” не е обърнато внимание на положителния резултат от осъщественото погребение на Полиник, така и в края на „Едип цар” е наблегнато повече на отрицателния резултат, на породеното за героя Едип лишение. Гледната точка на колективната съдба е слаба, спомагателна спрямо гледната точка на Едип. Поради това второто събитие, разбирано не толкова като отстраняване на бедствието за Тива, а като разкриване на нещастието на Едип, не влиза в отношение на корекция или компенсация спрямо първото, а се добавя към него, като засилва неговия смисъл на лишение. По този начин двусъбитийната структура се превръща в едносъбитийна. На сюжетно равнище „Едип цар” може да се тълкува като прологична творба, която демонстрира несюжетната класификационна основа на атическата трагедия. Но веднага трябва да се добави – от чиста основа в творба я превръща нейното фабулно изпълнение, драматургичната композиция …

(Богдан Богданов)