function getBase() {
var st=""+location.href,i;
i=st.length;
while(st.charAt(i)!="/"&&st.charAt(i)!="\\") i--;
return st.substring(0,i+1);
}
function getIme() {
var st=""+location.href,i;
i=st.length;
if (st.indexOf("=") > 0) {
while(st.charAt(i)!="=" && i) i--;
return st.substring(i+1);
} else
return false;
}
function getImeN() {
var st=""+location.href,i;
i=st.length;
if (st.indexOf("#") > 0) {
while(st.charAt(i)!="#" && i) i--;
return st.substring(i+1);
} else
return false;
}
function getCurrent() {
var st=""+location.href,i;
i=st.length;
if (st.indexOf("=") > 0 && st.indexOf("?") > 0) {
while(st.charAt(i)!="=" && i) i--;
std = st.substring(0,i);
i=std.length;
while(std.charAt(i)!="?" && i) i--;
return std.substring(i+1);
} else
return false;
}
var absolute=getBase();
function popUp(URL) {
if (URL.indexOf("?") > 0) {
var st=""+URL,i;
i=st.length;
while(st.charAt(i)!="=" && i) i--;
getcurrime=st.substring(i+1);
var st=""+URL,i;
i=st.length;
while(st.charAt(i)!="=" && i) i--;
std = st.substring(0,i);
i=std.length;
while(std.charAt(i)!="?" && i) i--;
getcurr=std.substring(i+1);
if (getcurr == "rechnik") {
arr = getcurrime.split(".");
top.frames['materiali'].location.href=path+'dict/'+arr[0]+'.'+arr[1]+'.html#'+getcurrime;
} else if (getcurr == "antologii") {
arr = getcurrime.split(".");
top.frames['materiali'].location.href=path+'antologii/'+arr[0]+'.'+arr[1]+'.html#'+getcurrime;
} else {
top.frames['materiali'].location.href=path+getcurr+'.html#'+getcurrime;
}
} else {
id = "np";
eval(id + " = window.open(URL, '" + id + "', 'toolbar=0,scrollbars=1,location=0,statusbar=0,menubar=0,resizable=0,width=700,height=550,left = 120,top = 40');");
np.focus();
}
}
function popUpTest(URL) {
var id = "npt";
eval(id + " = window.open(URL, 'newwindowtest', 'toolbar=0,scrollbars=1,location=0,statusbar=0,menubar=0,resizable=0,width=920,height=720,left = 0,top = 0');");
npt.focus();
}
function flash(flName, legend) {
if (typeof legend == "undefined")
legend='';
top.frames["materiali"].document.open();
top.frames["materiali"].document.write(''+
'
'+legend+
'
'+
'');
top.frames["materiali"].document.close();
}
function image(flName, legend, targ) {
if (typeof legend == "undefined")
legend='';
if (typeof targ == "undefined")
targ='0';
if (targ==0) {
top.frames["materiali"].document.open();
top.frames["materiali"].document.write(''+
'
'+
'
'+legend+
'
'+
'');
top.frames["materiali"].document.close();
} else {
// Script Source: CodeLifter.com
// Copyright 2003
// Do not remove this notice.
// SETUPS:
// ===============================
// Set the horizontal and vertical position for the popup
PositionX = 10;
PositionY = 10;
// Set these value approximately 20 pixels greater than the
// size of the largest image to be used (needed for Netscape)
defaultWidth = 1000;
defaultHeight = 700;
// Set autoclose true to have the window close automatically
// Set autoclose false to allow multiple popup windows
var AutoClose = true;
// Do not edit below this line...
// ================================
if (parseInt(navigator.appVersion.charAt(0))>=4) {
var isNN=(navigator.appName=="Netscape")?1:0;
var isIE=(navigator.appName.indexOf("Microsoft")!=-1)?1:0;
}
var optNN='scrollbars=no,width='+defaultWidth+',height='+defaultHeight+',left='+PositionX+',top='+PositionY;
var optIE='scrollbars=no,width=150,height=100,left='+PositionX+',top='+PositionY;
function popImage(imageURL,imageTitle) {
if (isNN){imgWin=window.open('about:blank','img',optNN);}
if (isIE){imgWin=window.open('about:blank','img',optIE);}
with (imgWin.document){
writeln('Loading...');writeln('');
writeln('var isNN,isIE;');writeln('if (parseInt(navigator.appVersion.charAt(0))>=4){');
writeln('isNN=(navigator.appName=="Netscape")?1:0;');writeln('isIE=(navigator.appName.indexOf("Microsoft")!=-1)?1:0;}');
writeln('function reSizeToImage(){');writeln('if (isIE){');writeln('window.resizeTo(100,100);');
writeln('width=100-(document.body.clientWidth-document.images[0].width);');
writeln('height=100-(document.body.clientHeight-document.images[0].height);');
writeln('window.resizeTo(width+15,height+30);}');writeln('if (isNN){');
writeln('window.innerWidth=document.images["George"].width;');writeln('window.innerHeight=document.images["George"].height+30;}}');
writeln('function doTitle(){document.title="'+imageTitle+'";}');writeln('');
if (!AutoClose)
writeln('')
else
writeln('');
writeln('
'+legend+'
');
close();
}
}
popImage(flName,legend);
}
}
// Дисциплина и клас за материала
var disciplina = "ФИЛОСОФИЯ";
var klas = "11";
var cviat= 8;
var mainimg= "philosophy.jpg";
var rightbackground= "fon.jpg";
function text(size, obj) {
var c = new Date();
document.cookie = "fontSize=11;expires="+c.toGMTString()+";"+";";
document.cookie = "fontSize=" + size + ";";
window.location.reload();
}
function getCookie(name) {
var dc = document.cookie;
var prefix = name + "=";
var begin = dc.indexOf("; " + prefix);
if (begin == -1) {
begin = dc.indexOf(prefix);
if (begin != 0) return null;
} else
begin += 2;
var end = document.cookie.indexOf(";", begin);
if (end == -1)
end = dc.length;
return unescape(dc.substring(begin + prefix.length, end));
}
//set image and css
size = getCookie('fontSize');
if (size && size == 13)
document.write("");
else if (size && size == 15)
document.write("");
else
document.write("");
var detect = navigator.userAgent.toLowerCase();
function checkIt(string)
{
place = detect.indexOf(string) + 1;
thestring = string;
return place;
}
if (checkIt('msie')) {
scrollbars= document.styleSheets[0].addRule("html", "behavior: url("+path+"scrollbars.htc)", 0);
}
// Имена на подстраници за съдържание, спавочник, любознателни
var sudurzaniename = new Array;
var sudurzanieurl = new Array;
var spravochnikname = new Array;
var spravochnikurl = new Array;
var luboznatelniname = new Array;
var luboznatelniurl = new Array;
var helpname = new Array;
var helpurl = new Array;
sudurzaniename[1] = "Уроци";
sudurzanieurl[1] = 1;
sudurzaniename[2] = "Тестове";
sudurzanieurl[2] = 2;
spravochnikname[1] = "Речник";
spravochnikurl[1] = "rechnik";
spravochnikname[2] = "Имена-личности";
spravochnikurl[2] = "imena";
spravochnikname[3] = "Хронология";
spravochnikurl[3] = "hronologia";
//spravochnikname[4] = "Автори и произведения";
//spravochnikurl[4] = "avtori";
luboznatelniname[1] = "Библиография";
luboznatelniurl[1] = "biblio";
luboznatelniname[2] = "Антология";
luboznatelniurl[2] = "antologia";
luboznatelniname[3] = "Полезни адреси в Интернет";
luboznatelniurl[3] = "links";
helpname[1] = "Помощ";
helpurl[1] = "pomost";
helpname[2] = "Автори";
helpurl[2] = "people";
// razdel[N razdel][M urok]
var razdel = new Array();
var razdelopisanie = new Array();
var podrazdel = new Array();
var razdelflash = new Array();
var urok = new Array();
var urokopisanie = new Array();
var urokflash = new Array();
// За всеки урок трябва да се сетнат подмасиви
urok[1] = new Array();
urokopisanie[1] = new Array();
urokflash[1] = new Array();
urok[2] = new Array();
urokopisanie[2] = new Array();
urokflash[2] = new Array();
urok[3] = new Array();
urokopisanie[3] = new Array();
urokflash[3] = new Array();
urok[4] = new Array();
urokopisanie[4] = new Array();
urokflash[4] = new Array();
urok[5] = new Array();
urokopisanie[5] = new Array();
urokflash[5] = new Array();
razdel[1] = "За философията";
razdelopisanie[1] = "Философията по дефиниция е обич към мъдростта, а мъдростта изисква да се запитаме за най-важните неща в света, да приемем най-разумните отговори и да споделим с другите пътя, по който мисълта ни е открила едни или други свои истини.";
podrazdel[1] = " ";
razdel[2] = "Какъв е светът?";
razdelopisanie[2] = "Светът не е тривиален сбор от предмети. Нито мистична тайна, до която разумът няма достъп. Философите имат свои координати и ориентири, чрез които светът става хоризонт за смисъла, с който човек живее живота си.";
podrazdel[2] = " ";
razdel[3] = "Мястото на човека във Вселената";
razdelopisanie[3] = "Философията гледа както към най-далечното (към Бога и битието), така и към най-близкото – към тялото и душата, екзистенцията и езика. Пътят и към далечното, и към близкото прилича на път в безкрайното.";
podrazdel[3] = " ";
razdel[4] = "Човекът и обществото";
razdelopisanie[4] = "Отношенията на индивида и обществото са сложни и преплетени. Затова е трудно да намерим най-добрата мяра и баланс между техните интереси. Още Аристотел, който пръв определи човека като социално (политическо), същество търси мярата между индивидуалното и общественото щастие и тълкува справедливостта както като равновесие на двете.";
podrazdel[4] = " ";
razdel[5] = "Философията – мислене и стил на живот";
razdelopisanie[5] = "Философията е не само уморително и скучно теоретизиране. Тя е не само привилегия на избранници професионалисти, но и светоглед на всеки от нас. Затова философията е мисловен опит - част от жизненото ни познание. В този смисъл и избраната от нас философия се превръща в стратегия на поведението ни в света, в който живеем.";
podrazdel[5] = " ";
urok[1][1] = "Умението да задаваме въпроси";
urokopisanie[1][1] = "Сократ ни е научил, че философът е питащ човек. Философията е питане, което посочва предразсъдъци, разобличава заблуди и приближава към истини. От Ясперс знаем, че във философията въпросите са по-ценни от отговорите. Защото въпросът събужда ума и открива хоризонт.";
urok[1][2] = "Изкуството да измисляме светове";
urokopisanie[1][2] = "Въпросът на философите не е насочен към подриване устоите на света, а към внимателно промисляне и поставяне на “ясни и отчетливи” идеи в идеята за света.";
urok[1][3] = "Пътища към истината";
urokopisanie[1][3] = "От смелостта на въпросите към отговорността на отговора водят пътища, които философите бавно прокарват през вековете между съблазните на лековато многознаене и Пилатовски недостойната немарливост към истината.";
urok[2][1] = "Битието, нищото и нещата";
urokopisanie[2][1] = "Тежките въпроси на философията стигат до битието, до хоризонта на смисъла, но не пропускат и перипетиите на мисълта в измамно познатото.";
urok[2][2] = "Пространство и време";
urokopisanie[2][2] = "Дали гледаме на света през “очилата” на пространството и времето, или пространството и времето са тънките нишки, които естествено свързват естеството на нещата?";
urok[2][3] = "Природата";
urokopisanie[2][3] = "Къде е истината за природата: в метафизиката, във физиката или в доверието, болката и радостта на сетивата?";
urok[2][4] = "Културата и човешката активност";
urokopisanie[2][4] = "";
urok[2][5] = "Културата и предметният свят на човека";
urokopisanie[2][5] = "";
urok[2][6] = "Бог и свят";
urokopisanie[2][6] = "Към Бог ние се отнасяме с чувства и разум. Но понеже не можем да намерим точната мяра между двете, откриваме различни пътища към него – едни водят към доверието, други трябва да преодоляват съмнения.";
urok[3][1] = "Тялото и душата";
urokopisanie[3][1] = "Човек е между битието и Бога. Тази негова средина между двата “нескрити и неявени” полюса разнопосочва човешкате същност – тялото към природата, душата към настроенията и вярата, а духът – към смисъла и идеите.";
urok[3][2] = "Езикът";
urokopisanie[3][2] = "";
urok[3][3] = "Екзистенцията";
urokopisanie[3][3] = "Ако се опитаме да бъдем максимално искрени и проницателни към собственото си съществуване, ще достигнем до екзистенцията. Там срещаме баналното, болестта, смъртта, абсурда, отчаянието и смисъла.";
urok[4][1] = "Комуналният човек";
urokopisanie[4][1] = "Обществото не е обединение на основата на населяването на общи територии, нито пък пространствена близост на хората. Обществената природа на човека се състои в многобройните му взаимоотношения с другите хора. Някои от тези отношения са основани на директно взаимодействие, други на общността на целите, трети на общите ценности, четвърти на ролите, които хората изпълняват заради другите. В това огромно богатство от взаимвръзки човек може да бъде член едновременно на по-малки и по-големи форми на общност. Отношенията на човека и обществото са отношения между нас и други хора - тези от най-близкото ни обкръжение, тези, с които се числим към един народ и споделяме общ език, територия и традиции, както и тези, в които влизаме всички като жители на планетата Земя. Така всеки съвременен човек е част от много общества и същевременно на човечеството в неговата планетарна цялост.";
urok[4][2] = "Човекът-индивидуалист";
urokopisanie[4][2] = "Възможна ли е пълната самота? Казваме, че съвременният човек е индивидуалист. Но мислим ли е напълно изолираният от другите и изцяло самостоятелен човек? Можем ли да си представим човек, който няма нужда от никого другиго за да съществува? В художествената литература става нарицателен образа на моряка Робинзон, попаднал след корабокрушение на неизвестен изолиран остров. Робинзон е принуден да се бори сам за оцеляването си, но дали в неговите действия не прозира обществения опит, натрупан от самотника в миналато му след другите? Типовете индивидуализъм, които ни съпътстват, всъщност представляват специфични отношения на индивида и обществото. Нека да разгледаме някои от тях.";
urok[5][1] = "Софистът";
urokopisanie[5][1] = "Древните софисти, сами се нарекли „мъдреци” и развили изкуството чрез силата на словото и умелото убеждаване на публиката да побеждават в спор всеки противник. Така в историята на философията и в ежедневното ни разбиране софистиката се отъждествява с не особено почтена дейност и по принцип се свързва с професии като тези на адвокатите и политиците, в които красноречието и изкусното поднасяне на аргументите често надделяват над истината. Но заслужават ли подобно отношение софистите? Дали те са дали на философията и духовната култура единствено празното и лишено от смисъл говорене?";
urok[5][2] = "Скептикът";
urokopisanie[5][2] = "Съмнението винаги е било вътрешно присъщо на философията. Философията е питане за света и човека. Там където ежедневното съзнание или другите науки намират ясни истини, философът колебливо търси проблеми и предлага различни гледни точки при обмислянето им. Затова скептицизмът е не само отделно философско учение, така, както е било в античността, но и етап от всяко усърдно и честно търсене на истината.";
urok[5][3] = "Теоретикът";
urokopisanie[5][3] = "„Знанието е само по себе си сила!” – казва английският философ Френсис Бейкън. Но убеждението за властта на науката в покоряването на света и в усъвършенстването на обществото е не само модерна констатация. Древната философия възниква и преодолява митологията и старите вярвания чрез теорията – задълбоченото проникване на ума в причините на нещата, в обективните повтарящи се закони на света. Теоретичното знание не е усвоеното от традицията разбиране, не е случайно придобитото или дочуто знание за света, а е упорито, целенасочено, т.е. методично и систематично изследване, проучване, мислене. Така благодарение на постепенно развиващия се специфичен понятиен език и методи, теорията формулира законите на природата, на обществото и мисленето.";
urok[5][4] = "Мистикът";
urokopisanie[5][4] = "Във философията и най-вече в религиозния опит мистиката е неотделим елемент от постигането на свръхестественото и Бога, форма на откриване на божествено и абсолютно знание. В индийската и арабската философия, в средновековната и по-новата християнска култура мистическият тип познание е широко разпространен. В основата си този тип познание е ирационално и интуитивно, т.е. то е пълно сливане на душата с божественото и отвъдното. Да се опитаме да разберем неговите основни характеристики и значения.";
urok[5][5] = "Прагматикът";
urokopisanie[5][5] = "Характерно за прагматичния ум е не ориентирането към високите и далечни цели, не незаинтересованото знание и действие, а подчертаването на успешността, резултатността и надеждността на човешката активност. Подобен тип мислене акцентира на средствата, инструментите на нашите действия и на пряката полза от тяхното прилагане. Тъкмо затова намираме, че успехите на днешната цивилизация демонстрират този практичен модерен дух.";
razdelflash[1] = "philo_01.swf";
razdelflash[2] = "philo_02.swf";
razdelflash[3] = "philo_03.swf";