1. При своето излъчване Слънцето губи по 5 милиона тона водород всяка секунда. Масата на Слънцето обаче е толкова голяма, че за 1 млрд. години масата на Слънцето е намаляла само с 0,01 %.

2. Светимостта на звездата Алдебаран  е около 166 . Тя обаче съвсем не е рекордна. Бляскавият Ригел излъчва за единица време над 90 000 пъти повече енергия от Слънцето. Но и Ригел не е най-мощното светило в Млечния път, макар че е сред първите в ранг–листата. Рекордът държи звезда от южното съзвездие Кил, означена в каталозите като HD 93129 А. Тя има гигантска светимост, около 3 150 000 пъти по-голяма от слънчевата! Ако HD 93129 А се озове на мястото на Слънцето, то човечеството дори няма да може да осъзнае какво нещастие го е сполетяло, защото изпепеляващите лъчи на тази звезда биха изпарили нашата планета за броени секунди.
Не по-малко удивителни са звездите с ниски светимости. Рекордът тук се държи от т. нар. звезда на Ван Бисбрук , записана в каталозите като BD +40° 4048. Тя е една от най-близките до нас звезди и има 300 000 пъти по-ниска светимост от слънчевата. Ако BD +40° 4048 се озове на мястото на Слънцето, то Земята бързо би се превърнала в ледена пустиня.
От казаното дотук е ясно, че Слънцето е звезда с умерена мощност на излъчване, която е малко по-ниска от  характерната за звездния свят средна стойност.

3. Понякога се наблюдават звезди, които внезапно и рязко увеличават светимостта си. Изследванията показват, че  това се дължи на избухването им. Звездите, които избухват особено силно, са наречени нови звезди, понеже в миналото такива избухвания са били възприемани като доказателство на действително зараждане на нова звезда. Новите звезди за няколко денонощия увеличават светимостта си около 10 000 пъти. След избухването блясъкът  им бавно (в продължение на месеци) намалява до стойността, която е имал преди това.

4. Първото открито бяло джудже, което е и най-близкото до Слънцето, е спътник на Сириус. Още миналия век били забелязани малки отклонения в  траекторията на Сириус. Предположили, че  това  се дължи  на гравитационното влияние на невидим дори в телескоп спътник  с голяма маса. Когато телескопите станали по-добри, спътникът  бил най-после открит. Оказало се, че размерите му са нищожни, а плътността – огромна.