- Според съвременната наука единствени безструктурни обекти във Вселената са фундаменталните частици. Те се делят на две основни групи – в едната влизат най-малките „тухлички“, които изграждат системите от следващите равнища на организация на веществото, а в другата – частиците, които са посредниците на взаимодействията.
- Галактиките включват в себе си стотици милиарди звезди, също така планети и мъглявини, които са свързани помежду си с гравитационни сили.
- Единственото универсално взаимодействие във Вселената е гравитационното. В него участват всички обекти и масата е количествена характеристика на свойството им да участват в такова взаимодействие. Силното и слабото взаимодействие се проявяват на микроравнище. В електромагнитно взаимодействие участват само частици с електричен заряд. Докато на микроравнище гравитационните сили са пренебрежими, при космическите обекти (планети, звезди и галактики), чиито маси са огромни, тези сили играят определящо значение.
- Тъй като галактиките се намират на огромни разстояния една от друга, най-подходяща за измерване на разстоянието между тях е най-голямата единица – парсек (рс) и неговите кратни – килопарсек (kрс) и мегапарсек (Мрс).
- Голяма част от обектите във Вселената остават все още недостъпни за нашите наблюдения. Това не означава, че те не съществуват обективно и не принадлежат на Вселената. Вселената обхваща всичко съществуващо, което вече ни е известно, както и това, което ще открием в бъдеще. Космосът включва обектите, принадлежащи към Вселената, без Земята с нейната атмосфера.
- Древните гърци смятали, че Земята е в центъра на Вселената и около нея обикалят всички небесни тела. Коперник създал нова система за строежа на Вселената, според която Земята е само една от планетите, които обикалят около Слънцето. Слънчевата система се намира в периферията на нашата Галактика. Според съвременните представи Вселената няма център, тя е безкрайна и в нея има милиарди галактики.
|
