- Предаването на трептения между частиците в една среда се нарича
механична вълна, а максималното отклонение на една частица от равновесното
й положение – амплитуда на вълната.
- Скорост u на една вълна се нарича скоростта,
с която се движи един гребен на вълната. Скоростта на вълната зависи
от свойствата на средата, в която се разпространява, и тя няма нищо
общо със скоростите, с които трептят частиците на средата.
- Една механична вълна се нарича хармонична, когато
отклонението на всяка частица от равновесното й положение в зависимост
от времето се описва със синусоида.
- Хармоничните вълни се характеризират с честота
 (броят трептения
на една частица за единица време) и дължина  (разстоянието между два
съседни гребена или дола на вълната), които са свързани с формулата
 = u/, където u е скоростта на вълната.
- Наличието на резки сенки се обяснява с праволинейното разпространение
на светлината в еднородна среда.
- Когато светлина падне на границата на две среди, се наблюдават явленията
отражение на светлината (част от нея се връща в средата,
от която идва) и пречупване на светлината (другата
част от нея преминава във втората среда).
- Падащата и отразената светлина сключват еднакви ъгли с перпендикуляра
към отразяващата повърхност (ъгълът на падане е равен на ъгъла
на отражение).
- Отношението между синусите от ъгъла на падане и ъгъла на пречупване
е равно на отношението между скоростите на светлината в двете среди,
т.е. – на показателя на пречупване (закон на Снелиус).
- Пропускайки тесен слънчев лъч през стъклена призма, Нютон открил
явлението разлагане на светлината: призмата разделя
разноцветните снопове светлина, които са смесени в слънчевата светлина
– наблюдаваме слънчевия спектър.
|
