- Електромагнитната вълна е съвкупност от едновременно разпространяващи
се монохроматични електромагнитни вълни, т.е. вълни с определени честоти.
- Монохроматичната електромагнитна вълна представлява едновременно
синусоидално изменение на интензитета на електричното поле и на магнитната
индукция, което се разпространява в пространството.
- Монохроматичната електромагнитна вълна е напречна, тъй като посоката
на интензитета на електричното поле и посоката на магнитната индукция
са перпендикулярни на посоката на разпространението й. От друга страна,
посоката на интензитета на електричното поле и посоката на магнитната
индукция са взаимно перпендикулярни.
- Монохроматичната електромагнитна вълна, подобно на хармонична механична
вълна, се описва с величините честота
 , период Т, дължина на вълната
 и скорост на разпространение с. Тези величини са едни и същи както
за синусоидалното изменение на интензитета на електричното поле, така
и за синусоидалното изменение на магнитната индукция. Затова се говори
за една вълна, електромагнитна вълна.
- Между честотата , периода Т, дължината на вълната
 и скоростта на
разпространение c на монохроматична електромагнитна вълна съществуват
връзки, подобни на връзките за хармонична механична вълна. Те могат
да бъдат описани с две независими една от друга формули:  и  . Всички
други формули, които изразяват връзките между посочените величини,
могат да бъдат получени от тях чрез прости алгебрични действия.
- Светлината е електромагнитна вълна. Това означава, че светлината
всъщност е съвкупност от едновременно разпространяващи се монохроматични
електромагнитни вълни. Тези вълни се наричат монохроматични
(едноцветни) светлинни вълни, защото светлинна вълна с определена
честота предизвиква зрително усещане за определен цвят. Оттук терминът
монохроматична вълна е пренесен и към електромагнитни вълни с произволна
честота.
- Разликата между светлинните вълни и радиовълните е в честотата.
Радиовълните имат честоти в интервала 105
Hz–3.1011 Hz, а монохроматичните светлинни
вълни имат честоти в интервала
1013 Hz–1015
Hz.
- Понякога за краткост вместо монохроматична светлинна вълна се казва
само светлинна вълна. Човешкото око възприема светлинни вълни с честоти
в интервала 3,56.1014 Hz–7,5.1014
Hz. Този честотен интервал се нарича спектър на видимата светлина
или, не съвсем правилно, видим спектър, а светлинните вълни с честота
във видимия спектър – видима светлина. Видимият спектър включва светлинни
вълни с дължини в интервала 400 nm–780 nm.
- Светлинните лъчи са линии, които са перпендикулярни на фронта на
светлинната вълна и са по посока на разпространението на светлината.
- При разпространението си светлината пренася енергия, т. нар. светлинна
енергия. Светлинната енергия е всъщност електромагнитна енергия, т.е.
енергия на електромагнитно поле. Този пренос се описва с величината
интензитет на светлината, която се определя като
светлинната енергия, преминала за 1 s през повърхност с лице 1 m2,
разположена перпендикулярно на светлинните лъчи. Интензитетът на светлината
I може да се пресметне по формула, позната от изучаването на звука:
 , където Е е светлинната енергия, пренесена за време t през повърхност
с лице S, разположена перпендикулярно на светлинните лъчи.
- Интерференция на светлината се нарича явлението,
което представлява неизменно с времето усилване или отслабване на
светлината в точки от средата, в която се разпространяват два или
повече светлинни снопове.
- Светлинните снопове могат да интерферират само ако са кохерентни.
- Дифракция на светлината се нарича явлението, при
което светлинните вълни се отклоняват от праволинейното си разпространение,
когато срещнат непрозрачно препятствие или преминават през отвор.
- Дисперсия на светлината в тесен смисъл на термина
е разделянето на един сноп светлина на отделни едноцветни снопове.
В по-общ смисъл дисперсия на светлината се нарича
зависимостта на показателя на пречупване от честотата на светлинната
вълна. Това означава, че във всяка прозрачна среда, с изключение на
вакуума, скоростта на светлинната вълна зависи от честотата й.
|
