- Всеки атом има обвивка от електрони (е–)
и ядро, в което е съсредоточена почти цялата маса на атома. Ядрото
от своя страна се състои от протони (р+)
и неутрони (n0). Електронът
и протонът имат равни по големина, но с противоположни знаци електрични
заряди, а неутронът няма електричен заряд. Масите на протона и неутрона
са приблизително еднакви и около 1840 пъти по-големи от масата на
електрона.
- Броят на протоните в атомното ядро на един химичен елемент е равен
на поредния номер Z на елемента в таблицата
на Менделеев. Общият брой на протоните Z и неутроните N
в ядрата се нарича масово число А, т.е.
А = Z + N.
- Изотопите на един химичен елемент имат еднакъв брой протони и различен
брой неутрони в ядрата си. Изотопите имат еднакви химични свойства
и се различават само по някои от физичните си свойства. Изотопите
се обозначават, като в горния ляв край пред химичния знак се изписва
масовото число, а в долния – атомният номер (
 ). Така например известните
три изотопа на водорода Н се означават както следва:  – протий,  – деутерий
и  – тритий.
- Силите, които удържат протоните и неутроните в атомните ядра, се
наричат ядрени сили. Ядрените сили не зависят от електричния заряд
на частиците. В сравнение с електричните сили ядрените сили са огромни,
но те действат само на много малки разстояния, сравними с размерите
на ядрата – 10–15 m.
|
