Опити на Кулон
 Шарл Кулон
(1736–1806)

За да намери зависимостта на електричната сила от разстоянието между зарядите, френският физик Шарл Кулон конструирал  т.нар. Кулонова везна (фиг. 11). Зареденото топче В е в края на хоризонтална пръчка ВС, окачена на тънка нишка МN. Електричната сила, с която зареденото неподвижно метално топче А действа на В, завърта ВС дотогава, докато се уравновеси от силата на еластичност, породена от усукване на нишката. И понеже силата на еластичност е пропорционална на ъгъла на завъртане, този ъгъл служи като мярка за електричната сила F.

Кулон установил, че при увеличаване на разстоянието |АВ| 2, 3 и т. н. пъти електричната сила намалява съответно 22 = 4, 32 = 9 и т. н. пъти.

Ако до А допрем същото по големина, но незаредено метално топче, върху него преминава половината от заряда на А. Новото измерване на силата, с която А действа на В, показва, че големината й е намаляла два пъти. С подобни опити Кулон показал, че всяко заредено тяло може да се характеризира с една величина – неговия електричен заряд Q, който представлява положително или отрицателно число.

Как работи ксерокс апаратът?

Най-съществената част в ксерокс апарата е един светлочувствителен слой. На тъмно той се зарежда с положителни заряди, а когато се освети, се разрежда. Копираният документ се проектира върху слоя (фиг. 12) – тъмните места (изображенията на букви, линии и т.н.) остават положително заредени, а осветените места губят зарядите си. След това слоят се посипва с черен прах – тонер, чиито частици са отрицателно заредени. Тонерът полепва само по неосветените места. До слоя се притиска положително зареден лист хартия, при което тонерът се прехвърля върху нея – изображението вече е върху хартията. За да се закрепи изображението, хартията се загрява, тонерът се разтопява и прилепва към нея – копието е готово.

Пазете чиповете

Ако държим микрочип с ръка близо до зареден обект (фиг. 13), в крачетата на микрочипа се индуцират заряди, които лесно могат да го повредят. Затова хората, които работят с микрочипове, носят облекла с покритие, което не позволява натрупване на статични заряди. Такова покритие имат и подовете на помещенията, в които се работи с микрочипове. Микрочиповете се манипулират и опаковат със специални уреди.

А какво е CCD-камера?

Основна част на всеки цифров фотоапарат е т. нар. CCD-камера (си-си-ди камера – от английското carge-coupled-device – прибор със свързан заряд). Принципът, по който в нея светлинният образ се преобразува в електрични сигнали, е илюстриран на фиг. 14. CCD-камерата се състои от мрежа от клетки (пиксели), покрити със светлочувствителен материал. Обективът на фотоапарата формира върху мрежата действителен образ на обекта. Всеки пиксел се наелектризира в зависимост от падналата върху него светлина, електричните импулси, създадени от зарядите, се обработват и записват в паметта на апарата, като впоследствие се използват за възпроизвеждане на образа – на хартия, или на телевизионния екран. CCD-камерите в любителските фотоапарати използват няколко (3–7) милиона пиксела. За фотографиране на далечните астрономически обекти се използват CCD- камери, в които на един квадратен милиметър има по 50 000 пиксела!