Полиетиленова пръчка може да се наелектризира с отрицателни заряди при допир (натриване) с подходящо тяло. При това част от електроните от състава на тялото преминават върху пръчката: пръчката се зарежда отрицателно, а върху тялото има недостиг на електрони – то придобива положителен заряд.

След като допрем положително заредената пръчка до електроскопа, част от свободните електрони преминават от стеблото му върху нея и неутрализират (компенсират) част от заряда й. Затова, когато отдалечим пръчката, зарядът й и по-малък от началния.

Стъклена (и въобще изолаторна) пръчка не може да се наелектризира по индукция, защото по нея няма свободни заряди, които да се разместят под влияние на електричното поле на друго заредено тяло.

Проводник може да се наелектризира чрез допир до заредено тяло и по индукция, т.е. – при поставянето му в полето на заредено тяло.

В стеблото на електроскопа има свободни заряди (електрони). Ако доближим тяло с отрицателен заряд, част от свободните заряди на електроскопа се отблъскват към листенцата. Листенцата се зареждат с отрицателни заряди и при взаимното им отблъскване те се разтварят. При доближаване на положително заредено тяло част от свободните електрони на стеблото се изтеглят в неговия горен край, листенцата остават положително заредени и, отблъсквайки се, отново се отварят.

Правилното разположение на зарядите е показано на фиг. 10, б: пръчката индуцира в близката половина на сферата положителни заряди, а в далечната –отрицателни заряди.

Точковият заряд има произволна стойност, но фиксирани (нулеви) размери. Елементарният заряд има фиксирана стойност (е = 1,6.10-19 С), но размерите му (по принцип) не са задължително нулеви. Така например протонът има елементарен заряд, но в много случаи, когато изследваме взаимодействията му с други елементарни частици, трябва да отчитаме, че той не е точков обект, а сложно образувание с размери от порядъка на 10-15 m.

Ако допрем до метална сфера със заряд Q същата по големина, но незаредена метална сфера, зарядът Q ще се раздели по равно между сферите. Като отдалечим втората сфера, върху първата ще остане заряд Q/2. След повтаряне на действията с втора незаредена сфера върху първата сфера ще остане заряд Q/4.

Тъй като силата на взаимодействие между два точкови заряда е обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях, за да се намали силата, с която си взаимодействат 3 пъти, разстоянието трябва да се увеличи  пъти.

Наличието на електрично поле в една област може да установим, като внесем в нея заредено тяло: ако констатираме, че на тялото действа електрична сила, в областта има електрично поле. В обратния случай поле няма.

За да намерим интензитета на полето в дадена точка, трябва да поставим в нея известен заряд q и да измерим силата F, с която му действа полето. Големината на търсения интензитет е .

Посоките на интензитета на полето и на електричната сила, действаща на внесен в него заряд, са противоположни, когато зарядът е отрицателен.

Полетата на заряд q и на заряд – q имат еднакви по форма, но противоположно ориентирани силови линии. На едно и също разстояние от заряд q и от заряд 2q гъстотата на силовите линии и съответно – интензитетът на полето са два пъти по-големи.

Не е възможно силова линия на електростатично поле да има форма на окръжност, защото силовите линии на електростатичното поле винаги имат начало и край, а окръжността е затворена крива (няма нито начало, нито край).

Според формулата за интензитет на полето на точков заряд , когато отдалечим източника на 3 пъти по-голямо разстояние, интензитетът в разглежданата точка ще стане 32 = 9 пъти по-малък.

Дадено: Q = q = 1 C, r = 1000 m.
               Търси се: F.
            Търсената сила намираме чрез закона на Кулон:

            Въпреки голямото разстояние (1 km!), тази сила е значителна – тя е почти колкото теглото на тяло с маса 1 тон. Този резултат показва, че кулонът е твърде голяма единица. Зарядите, които телата получават при натриване, по индукция и т.н., обикновено са по-малки от 10-6 С.

Дадено: e = 1,6.10-19 C, r = 0,5.10-10 m.
                Търси се: F.
            Търсената сила намираме чрез закона на Кулон, като отчитаме, че зарядите на електрона и на протона са равни на елементарния електричен заряд е:
                       
            Голяма или малка е тази сила? За човешките мащаби - нищожна. Но тя действа на електрон, чиято маса е едва около  10-30 kg! Според втория принцип на динамиката ускорението, което тази сила придава на електрона, е десет хиляди милиарда милиарди (1022) пъти по-голямо от земното ускорение.

Дадено: q₁ = q₂ = q = 0,1  F = 9 mN = 9.10^-3 N.
               Търси се: r.
            Търсеното разстояние намираме, като решим равенството, изразяващо закона на Кулон, спрямо разстоянието:

Дадено: q₁ = q₂ = q, r = 48 cm = 0,48 m, F = 10 N, e = 1,6.10^-19 C.
Търси се: n.
            Търсеният брой n на  излишните електрони върху всяко топче ще намерим, като имаме предвид, че зарядът на топчето е q = ne. Самия заряд q намираме от закона на Кулон, който в случая има вида . Като решим равенството спрямо q, намираме:

Щом q = ne, търсеният брой е:
Полученото число изглежда голямо, но в сравнение с общия брой електрони, съдържащи се в топчето, който може да надвишава 1020, той е нищожно малък.

Дадено: r = 30 cm = 0,3 m, F = 0,1 N.
Търси се: Q.
            Тъй като топчетата са еднакви, след допира им зарядът на първото се разпределя между тях по равно. Върху всяко топче остава заряд Q/2 и по закона на Кулон . Оттук за търсения заряд намираме:

Дадено: Е = 30 kV/m = 3.104 V/m, e = 1,6.10-19 C.
Търси се: F.
            Търсената сила намираме по формулата: F = qE = eE = 1,6.10-19. 3.104 = 4,8.10-15 N.

Дадено: e = 1,6.10^-19 С, r = 0,5.10^-10 m.
Търси се: Е.
            Съгласно с формулата за интензитет на поле на точков заряд
                                  
Резултатът показва, че електричните полета вътре в атомите, а и в молекулите са много силни – подобни интензитети ние можем да постигнем само с помощта на специални лазери.