- Движението на непрекъсната среда, в която се разпространяват механични вълни, се нарича вълново движение.
- Скоростта на разпространение на една вълна зависи само от свойствата на средата, но не и от величините, които характеризират вълната.
- Хармоничната вълна се описва с величините амплитуда, честота, период, дължина, които са постоянни с течение на времето. Честотата, периодът и дължината на вълната са едни и същи във всяка част от пространството. Амплитудата на вълната е една и съща навсякъде само при плоските вълни, а при сферичните намалява с отдалечаване от източника.
- В зависимост от направлението на трептенията на средата вълните са надлъжни и напречни.
- Звуците, които чуваме, се пораждат от вълнообразно движение на въздуха, стигащо до ухото.
- Звукът е вълнообразно движение на среда.
- За физичните изследвания няма разлика между механична вълна и звукова вълна.
- Най-често използваните величини при описание на звук са честотите на хармоничните звукови вълни и скоростта на разпространението им.
- Отражение на звука се нарича промяната на посоката на разпространението му при среща с преграда. Тогава чуваме звук, без да има прав лъч от източника до ухото. Отражението на звука се подчинява на законите за отражение на механични вълни.
- Поглъщането на звука от преграда се проявява в това, че няма отразени звукови вълни или те са с много малки амплитуди, така че не се чуват. Поглъщането на звука се осъществява от меки и грапави повърхности, например дебел плат.
- Отслабване на звука, т.е. по-слабо слухово усещане се получава при отдалечаване от източника и след отражение, например от грапави стени. И в двата случая отслабването се дължи на намаляване на амплитудите на звуковите вълни.
- Човешкото ухо възприема хармонични звукови вълни с честоти между 16 Hz и 20 000 Hz.
- По слуховите усещания, които пораждат звуковите вълни, се определят качествата на звука: височина, сила, тембър.
- На хармонична звукова вълна съответства тон с определена височина, която зависи от честотата на вълната: по-голяма височина има тонът с по-голяма честота.
- Силата на звука (по-правилното наименование е гръмкост на звука) е качество, което се определя главно от амплитудата на звуковата вълна, стигаща до ухото. Усещане за по-силен звук се създава от вълна с по-голяма амплитуда.
- Различните източници на звук, особено музикалните инструменти, могат да издават тонове с еднаква височина, но с различен тембър. Тембърът се определя от хармонични вълни, наречени обертонове, чиито честоти са целочислено кратни на честотата на тона. Обертоновете се разпространяват едновременно с основната вълна, която определя тона, но имат значително по-малки амплитуди.
|
