Източници на електричното поле са електричните заряди и променливото с времето магнитно поле. Източници на магнитното поле са токовете и променливото електрично поле.

Когато казваме, че електромагнитното поле в една електромагнитна вълна се саомподдържа, имаме предвид, че промените на електричното поле пораждат магнитно поле, чиито промени от своя страна пораждат електрично поле и т.н.

Постоянното електрично поле си прилича с променливото електрично поле по това, че и едното, и другото действат на електричните заряди с електрични сили. По аналогичен начин постоянното магнитно поле и променливото магнитно поле си приличат по това, че и двете действат с магнитни сили на постоянни магнити и на проводници, по които текат токове. Основна разлика между постоянните и променливите полета е в зависимостта им от разстоянието до техните източници (заряди или токове) – с отдалечаването от източника променливите полета намаляват по-бавно, отколкото постоянните, защото променливите имат свойството да се самоподдържат.
Звуковите и електромагнитните вълни във въздух си приличат по това, че на дадено място характеристиките и на едните, и на другите се променят с времето. Разликата е в това, че докато при звуковата вълна се променя налягането на въздуха, при електромагнитната вълна се променят интензитетът на електричното и индукцията на магнитното поле. Двата типа вълни се различават по скоростта си на разпространение и по това, че докато звуковите вълни във въздуха са надлъжни, електромагнитните вълни са напречни.

При разпространение на радиовълните се наблюдават всички явления, характерни за разпространение на една вълна: отражение, пречупване, интерференция, заобикаляне на препятствия, поглъщане и др.

Върху разпространението на радиовълните влияят фактори като формата на релефа на земната повърхност, степента на йонизация и височината на йоносферата и др.

Дългите радиовълни се разпространяват като приземни вълни, средните – денем като приземни, нощем – като отразени от йоносферата, а късите – чрез многократно отражение от йоносферата.

Телевизионните ретранслатори обикновено се разполагат по високи върхове, за да може излъченият от тях сигнал да покрие възможно по-голяма площ – вълните от трите диапазона, използвани в телевизията, могат да се приемат само при пряка видимост между предавателя и приемника.

Земята е проводник. Когато лека кола навлезе в тунел, земните пластове над тунела екранират радиовълните и те не могат да проникнат до приемника.

Антената е твърде неефективен излъчвател за вълни със звукова честота, която е твърде ниска. Затова със звуковата честота се модулира амплитудата или честотата на един високочестотен сигнал, който се излъчва. Ако бихме желали да излъчим директно на достатъчно голямо разстояние електромагнитни вълни със звукови честоти, би трябвало да изразходваме огромни мощности.

Процесът модулация цели да пренесе информацията, носена от един звуков или видеосигнал, върху един високочестотен синусоидален сигнал – сигнала с носещата честота. При амплитудната модулация информацията променя амплитудата на високочестотния сигнал.

Ролята на телевизионната камера е да преобразува образа на определен обект, който трябва да се предаде, във видеосигнал – по същество променлив ток, който подлежи на усилване и излъчване. В кинескопа протича обратният процес: приетият и обработен сигнал управлява един лъч от електрони, така че той възпроизвежда върху екрана на кинескопа образа на обекта.

За формиране на представа за движение в телевизията се използва същият принцип, който се използва и в киното. Той се основава на свойството на окото да задържа върху ретината образите на предметите за около 0,1 s. Затова, ако на екрана на кинескопа се сменят в бърз порядък снимки на движещ се обект, направени примерно през 0,04 s, нашият мозък не може да ги различи и в него се формира представа за непрекъснато движение.

В цветната телевизия се използват три видеосигнала, защото различните оттенъци на цветните изображения се получават чрез смесване на образи с три основни цвята: червен, син и зелен.

В основата на радиолокацията лежи явлението отражение на радиовълните.

Микровълните се разпространяват праволинейно, поглъщат се слабо в атмосферата. Тези техни свойства, както и възможността с относително малки антени да се получават успоредни снопове улесняват осъществяването на връзки с относително маломощни предаватели.

Комуникационният канал представлява определен интервал от честоти, необходим за предаване на някаква информация. За предаване на изображения са необходими много по-широки канали, отколкото за предаване на говор.

От гледна точка на възможностите за далекосъобщения основно предимство на микровълновия обхват пред останалите обхвати е много по-големият брой комуникационни канали, които има в него.

При радиорелейните връзки ретранслаторите са разположени на десетки километри един от друг, а при сателитните – на комуникационни спътници в околоземното пространство. И в единия, и в другия случай се използват насочени сигнали. При мобилните радиовръзки сигналът от мобилния апарат до най-близката базисна станция (и обратно) не е насочен, поради което базисните станции са разположени много по-близо една до друга, отколкото при радиорелейните връзки.

Дадено: = 10 m, = 100 m, c = 3.108 m/s.
                Търси се: .
Честотите пресмятаме последователно по формулата :
 
Честотите на електромагнитните вълни са в интервала 3 MHz <   < 30 MHz.

Дадено:  = 103 MHz = 103.106 Hz, c = 3.108   m/s.
                Търси се: .
            От зависимостта определямe: .

Дадено: t = 0,5 ms = 0,5.10-3 s.
                Търси се: L.
            Тъй като изминатият от сигнала път до обекта и обратно е 2L, от зависимостта 2L = ct  намираме: .

Дадено:  = 2,45 GHz = 2,45.109 Hz.
                Търси се: .
            Дължината на вълната намираме от формулата: .