- Постоянните магнити имат два полюса: северен (N) и южен (S). Едноименните полюси се отблъскват (N с N или S със S), а разноименните полюси (N със S) се привличат. Това взаимодействие се нарича магнитно, а силите, които се проявяват, магнитни. Магнитните сили намаляват с отдалечаване от полюсите. Опитът показва, че всеки магнит може да бъде разделен на много малки части, но всички те притежават и двата полюса.
- Взаимодействието между магнитите се осъществява посредством техните магнитни полета. Постоянен магнит създава в пространството магнитно поле, което действа с магнитна сила на внесена в него магнитна стрелка. Направлението, в което се ориентира магнитна стрелка, се приема за направление на полето, а за посока на полето се приема, че тя е от южния към северния полюс на стрелката.
- Магнитните силови линии са мислени криви линии, с чиято помощ се онагледяват посоката и големината на магнитното поле: приема се, че магнитните силови линии имат посока, която съвпада с посоката от южния към северния полюс на поставена в полето магнитна стрелка, а където магнитното поле е по- силно, неговите силови линии са разположени по-нагъсто. Магнитните силови линии започват от северния полюс и завършват върху южния полюс на постоянен магнит.
- През 1820 г. датския физик К. Х. Оерстед установил, че когато по проводник протича ток, намираща се до него магнитна стрелка се отклонява от направлението север–юг. Така той открил магнитното действие на електричния ток, т.е. че електричният ток създава в пространството магнитно поле.
- Посоката на силовите линии на магнитното поле на прав проводник, по който тече ток, се определя чрез правилото на свитите пръсти на дясната ръка: ако обхванем мислено с дясната ръка проводника така, че палецът да показва посоката на тока, свитите пръсти ще сочат посоката на магнитните силови линии.
- Магнитното поле вън от намотка, по която тече ток, наподобява магнитното поле на постоянен пръчковиден магнит, а във вътрешността на намотката полето е хомогенно (магнитните линии са успоредни прави, разположени на равни разстояния едни от други). Посоката на силовите линии на намотка, по която тече ток, се определя също с правило на дясната ръка: ако обхванем мислено намотката с дясната ръка така, че свитите пръсти да сочат посоката на тока, палецът ще сочи северния полюс на намотката. Магнитното поле на намотка, по която тече ток, може да се усилва, като се: увеличава токът през намотката, броят на навивките й или вътре в намотката се постави желязна сърцевина.
- Магнитните полета (независимо дали са създадени от постоянни магнити, или от токове) действат с определени магнитни сили на проводниците, по които текат токове. Посоката на магнитната сила се определя от следното правило на дясната ръка: ако палецът на дясната ръка сочи посоката на тока, а останалите опънати пръсти – посоката на магнитното поле, посоката на магнитната сила ще излиза перпендикулярно от дланта. Действащата на проводника магнитна сила е по-голяма, когато: полето на магнита е по-силно, токът през проводника е по-голям и проводникът е по-дълъг.
- Всички вещества и материали, които притежават или могат да придобиват магнитни свойства, се наричат с общо име магнитни материали. Магнитните материали се различават най-често по това, че някои от тях проявяват по-силни, а други от тях – по-слаби магнитни свойства. Веществата и материалите, които поставени в магнитно поле го усилват многократно, се наричат феромагнитни материали. Материалите, които след намагнитване запазват намагнитеността си, се наричат магнитно твърди, а тези, които се размагнитват бързо след изчезване на намагнитилото ги поле, се наричат магнитно меки.
|
