Желязна пръчка може да бъде намагнитена по два начина: или като я поставим по оста на намотка, по която тече постоянен ток, или като движим по нея многократно и еднопосочно един от полюсите на постоянен магнит. (При движение в обратна посока магнитът се отдалечава от пръчката, за да не я размагнитва.)

Могат да се намагнитват само телата от феромагнитни вещества – желязо, никел, кобалт, техни сплави и др. Приликата между наелектризирането чрез триене и намагнитването чрез натриване с постоянен магнит е външна: при наелектризирането от тялото се отнемат или му се придават електрони, а при намагнитването не се придават или отнемат магнитни полюси. Намагнитването на желязна пръчка в магнитно поле прилича на поляризацията на диелектрик в електрично поле: при премахване на полето и поляризацията, и намагнитването изчезват. Ако обаче пръчката е от стомана, а тялото, което поставяме в електрично поле – проводник, и отведем част от индуцираните заряди в земята, след премахване на съответните полета, и намагнитването на пръчката, и наелектризирането на проводника остават.

Стрелката на компаса се ориентира винаги в посока север–юг, защото токовете, които текат в земните недра, създават магнитно поле като на пръчковиден магнит, чиито полюси се намират близо до географските полюси.

Наличието на магнитно поле около прав проводник, по който тече ток, можем да установим:
– като поставяме около проводника магнитна стрелка и следим как се променя ориентацията й, когато я местим от точка в точка;
– като посипем върху картон железни стърготини, поставим го около проводника и след почукване по него следим формата на очертаните от стърготините магнитни индукционни линии.

Магнитната сила, действаща върху един токов елемент, зависи от магнитната индукция в точката, в която се намира елементът, от ъгъла, заключен от него и индукцията, и от дължината на самия елемент и тока през него.

Върху токов елемент, който е успореден на магнитната индукция на полето, не действа магнитна сила.

Посоката на магнитната индукция в дадена точка може да се определи, като в точката поставим:
– токов елемент и променяме посоката му, докато установим, че действащата на елемента магнитна сила стане нула, след което приложим правилото на дясната ръка;
– магнитна стрелка – посоката от южния към северния й полюс показва посоката на магнитната индукция.

Магнитната индукция в дадена точка от полето зависи от:
– разстоянието до и ориентацията спрямо източника на полето;
– формата и размерите на проводника, по който тече токът, създаващ полето;
– големината на тока, който създава полето.

Големината на магнитната сила, с която хомогенно магнитно поле действа на прав проводник, когато по него тече ток, може да се увеличи, като се увеличи:
– токът през проводника;
– ъгълът между проводника и индукцията на полето (ако не е 90°);
– индукцията на полето.

При отговора на въпроса трябва да се отчитат следните правила:
– при промяна на посоката на тока в един проводник, посоката на магнитната индукция във всяка точка на пространството се сменя на противоположна на тази, която е била преди промяната;
– посоката на магнитните индукционни линии на ток по прав проводник се определя по правилото на свитите пръсти на дясната ръка;
– посоката на магнитната сила зависи от посоките на тока и на магнитната индукция и се определя от правилото на изпънатите пръсти на дясната ръка.
От комбинирането на тези правила следва, че когато токовете са еднопосочни, проводниците се привличат, а когато токовите са с противоположни посоки, проводниците се отблъскват. Следователно, когато се смени посоката на тока в един от проводниците, сменя се на противоположна и посоката на силата, която му действа (случай а)). Променя са на противоположна и посоката на силата, която действа на другия проводник (случай б)). Ако обаче едновременно се сменят посоките на двата тока, силите не се променят (случай в)).

Когато електрон се движи по оста на намотка, по която тече ток, действащата му магнитна сила е нула.

Магнитната сила не променя големината на скоростта на частиците, защото е перпендикулярна на скоростта, а сила, перпендикулярна на движението, не извършва работа. Големината на скоростта се променя само когато някаква сила извършва работа.

Според правилото на изпънатите пръсти на дясната ръка магнитната сила е перпендикулярна на полето. По условие, преместването е по-посока на полето, т.е. – перпендикулярно на силата. Тъй като, когато една сила е перпендикулярна на преместването, тя не извършва работа, в описания случай работата на магнитната сила е нула.

Тела, направени от парамагнитно вещество, се привличат от магнит, а тела от диамагнитно вещество се отблъскват от магнита. Поради тази причина стрелка от парамагнитно вещество се ориентира по посока на магнитното поле, а от диамагнитно вещество се ориентира перпендикулярно на полето.

В тяло от диамагнетик магнитното поле е малко по-слабо, в тяло от парамагнетик – малко по-силно, а в тяло от феромагнетик – много по-силно, отколкото в пространството около него.

Основните особености на феромагнетиците са:
– усилват многократно магнитното поле;
– намагнитването им зависи не само от това какво е намагнитващото поле в даден момент, но и от това какво е било в предишни моменти;
– дори когато намагнитващото поле изчезне, в тях има някакво остатъчно намагнитване.

След отстраняване на намагнитващата причина остатъчното намагнитване в магнитно твърдите материали е по-голямо, а в магнитно меките – по-малко.

Постоянните магнити се изготвят от магнитно твърди материали, защото те трябва да запазят магнитните си свойства и след премахване на полето, което ги е намагнитило. Сърцевините на електромагнитите са от магнитно меки материали, защото те трябва да проявяват магнитните си свойства само когато в намотките им тече ток.

Дадено: Fmax = 2 mN = 2.10-3 N, l = 1 cm = 2.10-2 m, I = 5 A.
               Търси се: В.
Индукцията на полето определяме по формулата: .

Дадено: B = 20 mT = 20.10-3 T, l = 10 cm = 0,1 m, I = 50 A.
              Търси се: F.
            Магнитната сила намираме по формулата: F = BIl = (20.10-3 T)(0,1 m)(50 A) = 0,1 N.

Дадено: В = 1 Т, l = 0,25 m, F = 9,81 N.
                Търси се: I.
               Тъй като проводникът и полето са перпендикулярни, от закона на Ампер F = IBl  намираме:                                                 А.

Дадено: m = 1,67.10-27 kg, e = 1,60.10-19 C, v = 1,55.105 m/s, B = 18,5.10-3 T.
                Търси се: F.
            Големината на магнитната сила пресмятаме по формулата:
                         N.
            Силата на тежестта, действаща на протона, е:
                         N, където g е земното ускорение. Вижда се, че магнитната сила превъзхожда по големина силата на тежестта на протона повече от десет милиарда пъти.