Съвременен релеф на България

България спада към една от сеизмично активните зони в света – Егейската. Тя е част от Средиземноморския земетръсен район. Данни за силни земни трусове има още в летописите на Страбон. Той споменава, че през I в. пр.н.е. гр. Бизоне (Каварна) е разрушен от земетресение и е изчезнал в морето. Силно засегнат е бил и Дионисополис (Балчик). Подобни земетресения са описани и в хроники от IХ в., когато Черно море навлиза в сушата с около четири мили. Силни земни трусове в София има през 1818 и 1858 г., когато от пукнатините на земната кора бликват минералните извори в Овча купел. Големи земни трусове стават през 1904 г. в Благоевград; през 1928 г.  в Пловдив и Чирпан; през 1977 г.  в Свищов и Велинград, и през 1986 г.  в Стражица.

Каменните реки във Витоша са разпространени над 1000 m надморска височина. Най-ниско те слизат по Владайска река. Това са добре огладени и натрупани на малки разстояния по долинното дъно огромни каменни блокове. Каменните реки са свързани с интрузивните скали. Те са образувани в напуканите сиенити, монцонити и гранити. За моделирането им голямо значение имат изветрянето и течащите води, които ги заоблят в речните долини. Под силата на гравитацията и с помощта на речните води те са се придвижили по протежение на речното корито. Най-изразителна е каменната река при Златните мостове.

За активизирането на свлачищните процеси в България са от значение някои климатични условия: редуване на сухи и влажни периоди през годината, бързо снеготопене и др. Такива процеси могат да възникнат или да се активизират и при земетресение. Влияние оказва и антропогенната дейност, например по Дунавското крайбрежие и в курортните комплекси на Северното черноморско крайбрежие. Провеждането на противосвлачищни мероприятия е трудно в техническо отношение, невинаги сполучливо и не дава необходимия задържащ ефект.

В Западните Родопи се намира един от най-красивите карстови райони в България. По долината на р. Триградска скалите постепенно се доближават, като че ли се допират. Огромни отвесни блокове, обрасли с мъхове, здравец и силивряк, притискат реката, която стремително скача от един ерозионен котел в друг. Цялото ждрело е дълго 7 km  и е низ от каменни хрумвания на природата. Най-интересната част е пещерата „Дяволското гърло“, в която изчезва реката, навлизайки в ждрелото. За да се види този природен феномен, е пробита галерия. В нея се чува бучене, което прераства в тътен. В Голямата зала се вижда 42-метровият водопад, който завършва с голям каменен котел. Реката изчезва, преминава през сифон и отново се появява навън, за да продължи пътя си през каньона. В този район са и Люляковата пещера, Синьозелената пещера и др.

Климат – фактори и елементи

В умерените ширини преобладаващият атмосферен пренос е от запад на изток. Той влияе върху формирането и придвижването на исландските циклони, образувани над Атлантическия океан, с посока запад–изток, североизток. Отдалечеността на България от Атлантическия океан е причина за трансформирането им. Те достигат до нашите територии с много континентални черти.

Азорският максимум създава условия за активен пренос на тропични въздушни маси към България през лятото. Тези въздушни маси са горещи и сухи. Проявата на Източноевропейския и Сибирския максимум е характерна само за зимата и засяга главно източните части на страната.

При по-продължително антициклонално състояние на времето през зимата настъпва ясно и сухо време и се създават условия за температурни инверсии. При такива ситуации са измерени най-ниските температури. Температурните инверсии са характерни най-вече за котловините, долинните разширения и други негативни форми. Най-ниската температура у нас е измерена в гр. Трън през 1947 г. – минус 38,3 °С.

Води

По-големи езера в Рила са: Седемте рилски, Урдините, Мусаленските и други, а в Пирин – Василашките, Поповото езеро и др.
С по-значителни размери са езерата по крайбрежието на Черно море. Тези езера са образувани при понижаване на черноморския бряг и повишаване на нивото на Черно море, при което устията на реките са залети с морска вода. С течение на времето удавените речни устия и плитките заливи са били преградени с пясъчни коси. От крайречните езера най-известно е езерото Сребърна, обявено за резерват.
В България има карстови езера, най-големи от които са Деветашките. По-значителните тектонски езера са Рабишкото (Западен Предбалкан), Скаленското (Източна Стара планина), Паничище (Северозападна Рила), Купенското (Средна Стара планина). Свлачищни са малките езера северно от Варна – около Аладжа манастир и Смолянските езера.

Растителност и животински свят

Около 80 % от земеделските земи у нас са подложени на водна, а 30 % на ветрова ерозия. Силно ерозирани са почвите в Предбалкана, Краището и Източните Родопи.

Горите са източник на дървесина, диворастящи плодове, билки. Те са предпоставка за развитието на дърводобивната, дървообработващата, целулознохартиената промишленост, вътрешния и международния туризъм. Растителността има голямо противоерозионно, водорегулиращо, рекреационно и природозащитно значение. Животинският свят е предпоставка за развитието на ловното стопанство и дивечовъдството.

На територията на Националния парк Рила се намират пет резервата: „Парангалица“, „Скакавица“, „Ибър“, „Риломанастирска гора“ и „Централен Рилски резерват“. Запазени са местообитания на застрашени и редки растителни и животински видове. Рилските гори са предимно иглолистни, представени от бял бор, бяла мура, смърч, ела, а в субалпийския пояс — клек и сибирска хвойна.

В резервата „Парангалица“ са запазени смърчови и елови гори на възраст между 150–300 г. и най-големите популации на рилска иглика.

По северните склонове на Белмекен има алпийска роза — растителен вид с вечнозелени листа. Най-интересните представители на фауната са: алпийски козирог, скален орел, златка, дива котка, благороден елен и др.

Преходното природногеографско положение обуславя голямото видово разнообразие – над 12 000 вида растения и над 13 500 вида животни. То е причина на територията на страната да се срещат три от основните флористични области в Европа: Източноевропейска – представена от степи, Средноевропейска – от листопадни гори, и Средиземноморска – от вечнозелени, сухолюбиви храсти и дървета. През България преминава границата между Европейско-Сибирската, Ирано-Туранската и Средиземноморската подобласт.

Климатът влияе върху живата природа чрез температурите, валежите, ветровете и слънчевата радиация.

Значението на почвите за развитието на растителността се определя от техния състав, структура, наличие на органично вещество.