3. Природногеографски области
3.1. Дунавска равнина
 


Компонентите на природната среда в България се отличават с голямо разнообразие. Те са взаимно свързани и си взаимодействат. Големи части от територията на страната се отличават със сходни характеристики на природните компоненти, обусловени главно от географското положение и от особеностите на релефа. Тези части се наричат природногеографски области. Природно- географските области в България са: Дунавска равнина, Старопланинска област, Краищенско-Средногорска област, Тракийско-Странджанска област и Рило-Родопска област. Най-източните части не се разглеждат към областите поради спецификата на природните компоненти, формирани под влияние на Черно море.

Географско положение и граници

Дунавската равнина е най-северната природна област на страната. Тя е разположена между устието на р. Тимок на запад и Черно море на изток. На север граничи с р. Дунав, а на юг – с Предбалкана. Южната граница с Предбалкана не е ясно изразена, на много места е с условен характер. От запад на изток тя минава по северните подножия на ридовете на Предбалкана и достига Черно море. (фиг. 1)

Морфохидрографска характеристика

морфохидрография – описание на външните черти на релефа и на разположението на водните обекти на дадена територия.

Преобладаващият тип релеф е равнинно-хълмист и платовиден. Надморската височина е между 100–250 m, като на юг към Предбалкана се увеличава до 300–400 m. Платата в източните части са с по-голяма надморска височина (между 400–500 m). Най-високата точка е в. Търнов дял (502 m) в Шуменското плато. Надморската височина на областта намалява към Дунавското крайбрежие, където са образувани крайречни низини. Равнината е пресечена от много реки. Речната мрежа е по-гъста в западните и в средните й части.
нагоре

Природна среда. Особености на релефа

Морфографските различия в Дунавската равнина дават основание тя да се подели на три части: западна, средна и източна (вж. таблица 1).

Таблица 1
Части Териториален обхват Морфохидрографски особености
I. Западна От р.Тимок до р. Вит 1. Равнинно-платовиден релеф;
2. Най-малка надморска височина;
3. Особености на хидрографската мрежа:
– североизточна посока на главните речни долини;
асиметрични речни долини (стръмни десни и полегати леви склонове);
– каньоновидни речни долини на запад от р. Лом
II. Средна От р. Вит до р. Янтра 1. Хълмист релеф, разчленен от речни долини;
2. Преходни черти в релефа: льосови плата, и асиметрични речни долини (както в западната част) и възвишения и плата (както в източната част), речни меандри;
3. Най-изразителни форми: Плевенски възвишения, Павликенски възвишения, Свищовско плато,
базалтови могили.
III. Източна От р. Янтра до Черно море 1. Платовидно-хълмист релеф;
2. Най-голяма надморска височина;
3. Особености на хидрографската мрежа:
– суходолия, най-типични за Добруджанското плато;
– каньоновидни речни долини;
– ветрилообразна форма на речната мрежа;
– голяма част от реките губят водите си поради добре развития карст;
4. Разчлененост на релефа;
5. Най-изразителни форми: Поповски, Разградски и
Самуиловски височини; Шуменско, Добруджанско и
Провадийско плато; Долнокамчийско понижение
нагоре

Климат

Дунавската равнина има умереноконтинентален климат. Континенталността му се засилва от запад на изток поради отдалечаването от Атлантическия океан и отвореността на равнината на север и североизток, откъдето нахлуват континентални въздушни маси.
Количеството на валежите е между 500–650 mm, като намалява от запад на изток и от юг на север.
За Североизточна България са характерни по-силни ветрове.

Води

Хидроложките особености на Дунавската равнина са обусловени от уме-реноконтиненталния климат, равнинно-хълмистия характер на релефа, широкото разпространение на водопропускливи скали. Те формират дълбоко раз-положените подземни артезиански и карстови водни басейни. Грунтовите води се формират в алувиалните наслаги на речните тераси – заливната тераса на р. Дунав и притоците й.
нагоре
Реките, протичащи през Дунавската равнина, са транзитни. Максимумът на оттока настъпва през март. Крайречните езера в областта с изключение на езерото Сребърна са пресушени.
Почвите са черноземни. Те са съществен фактор за развитието на аграрното стопанство.

Стопанска оценка. Геоекологични проблеми

Равнинно-хълмистият и платовидният релеф в съчетание с умереноконтинен-талния климат и черноземните почви са предпоставка за развитие на многоотраслово растениевъдство. На границата с Предбалкана е развито овощарството. Транспортната мрежа е гъста. Стопанската дейност на хората в равнината е оказала съществено влияние върху съвременния й природен облик. Горските и степните пространства са превърнати в обработваеми земи, крайречните блата са пресушени. Изградени са големи мелиоративни съоръжения и много микроязовири.
нагоре

Фиг. 1
Учебно съдържание Следваща подтема
>> Учебно съдържание