3. Природногеографски области
3.2. Старопланинска област
 

Географско положение и граници

Старопланинската природногеографска област има средно положение и условно разделя България на две части: Северна и Южна. Простира се от р. Тимок на запад до Черно море на изток. Тя да се разделя на две самостоятелни орографски единици – Предбалкан (северна по-ниска част) и Стара планина (главната верига, заемаща южните части, фиг. 2).

Морфохидрографска характеристика

Предбалканът има преходно положение между Дунавската равнина и Стара планина. Преходността е изразена не само в надморската височина на релефа, но и в останалите компоненти на природната среда.
Стара планина има подчертана орографска изразеност, особено в пояса между 800–1700 m, като в централните й части билото се издига над 2000 m.
От Старопланинската област водят началото си почти всички реки, протичащи през Дунавската равнина (фиг. 3, фиг. 4 и фиг. 5).

Природна среда. Релеф

Морфохидрографските различия в Предбалкана и Стара планина дават основание те да се разделят на три части: западна, средна и източна (таблица 1).
Таблица 1
Подобласт Части и териториален обхват Морфохидрографски особености Релеф – характер и по-интересни форми
I. Предбалкан 1. Западна – от долината на р. Тимок до долината на горното течение на р. Малък Искър – малка надморска височина (под 1000 m);
– посока на ридовете – северозапад–югоизток;
– разширява се в източна посока;
– разположението на главните речни долини е напречно на планинските ридове.
– изветрително-денудационни
– денудационни заравнености;
Белоградчишки скали;
ерозионни форми – речни долини и речни тераси;
  2. Средна – от р. Малък Искър до долината на
р. Стара
– най-голяма надморска височина
– в. Васильов (1490 m) във Васильовска планина;
– посока на ридовете – запад–изток.
– преобладават подземните карстови форми;
– ерозионни форми
– речни долини и речни тераси;
– скаровидна речна мрежа (надлъжни долини и напречни проломи);
– инверсен релеф (позитивни форми в синклинали – платото Стражата).
  3. Източна – от долината на р. Стара до Черно море – най-малка надморска височина (под 1000 m);
– стеснява се в източна посока;
– преобладаваща посока на ридовете   – запад–изток (с изключение на западните ридове Антоновски, Сланник, Лиса).
– силно развити ерозионни форми (проломите на р. Камчия и притоците й).
II. Стара
планина
1. Западна – от Белоградчишкия проход до Златишкия проход – основна посока на билото – северозапад–югоизток;
– най-висок връх е Миджур (2168 m) в Чипровско-Берковския дял;
– разширяване на веригата на изток от Козница до Мургашкия и Етрополския дял.
– изветрително-денудационни форми – денудационни заравнености, сипеи и сипейни покривки, Кътински пирамиди;
– карстови форми (класически повърхностен карст; Магарешниците; Понор; Врачанска планина);
– ерозионни форми – Искърски пролом, водопади;
– Ритлите край Лютиброд в Искърския пролом.
  2. Средна – от Златишкия проход до прохода Вратник – най-тясна и най-висока част;
– най-висок е Троянско-Калоферският дял с в. Ботев (2376 m);
– силно разчленен на отделни дялове, отделени помежду си от седловини;
– силно разчленен релеф (много стръмни склонове, високи остри била);
– основна посока на билото – запад-изток
– ерозионни форми – водопади – Райското пръскало – най-високият водопад в България; речни долини с отвесни склонове;
– Джендема, бързеи;
– изверително-денудационни форми – денудационни заравнености, сипеи, сипейни покривки;
денудационно-гравитационни форми – срутища.
  3. Източна – от прохода Вратник до Черно море – най-малка надморска височина;
– преобладаваща посока на билото – запад–изток;
– разделя се на няколко клона.
– изветрително-денудационни форми – денудационни заравнености, сипеи, сипейни покривки;
–ерозионни форми – речни долини.
По време на неколкократните издигания на областта и последвалите ги затишия през неогена са се образували денудационните заравнености, а през кватернера – речните тераси.
Едни от най-интересните форми на релефа в Предбалкана са карстовите  пещери Леденика, Магурата, Съева дупка и др.
В Стара планина интересни природни забележителности са най-високият водопад в България Райското пръскало, Магарешниците (суходолията) в Понор, проломът на р. Искър с Ритлите при Лютиброд, стръмните и непристъпни скали на Джендема, Кътинските пирамиди и др.
нагоре

Климат

Умереноконтиненталният климат в Предбалкана е обусловен от по-голямата надморска височина и най-вече от близостта му до Стара планина. Количеството на валежите е по-голямо, в сравнение с това в Дунавската равнина. Средната януарска температура е по-ниска.
Климатът в Западна и Средна Стара планина е планински.
Важна особеност на Старопланинската област е увеличаването на годишната сума на валежите в посока към Главната Старопланинска верига (фиг. 6)Преобладават западните ветрове, често проявление по северните склонове и в подножието има и фьонът.
В най-източните части на Стара планина се наблюдава преходност в климатичните елементи, особено добре проявена по южните склонове поради значително по-малката надморска височина. На височина под 1000 m за северните и под 1500 m за южните склонове на Западна и Средна Стара планина климатът е умереноконтинентален.

Води

В Стара планина има карстови води. Карстовите извори са в Западна Стара планина и в Западен и Среден Предбалкан. Минералните извори са при Вършец, Шипково, Вонеща вода.
Стара планина се намира в хидроложката област с умереноконтинентално влияние и снежно-дъждовно подхранване (с изключение на източните части).
нагоре

Почви, растителен и животински свят

В Предбалкана са разпространени сивите горски почви. В долините на реките има алувиално-ливадни почви, а в карстовите райони са разпространени рендзините. В Стара планина почвите са височинно зонирани.
Растителният свят е представен предимно от дървесна растителност – широколистна и храстова, в която присъстват много реликти (силивряк, конски кестен, див рошков).
Животинският свят е представен предимно от евросибирски видове.
нагоре

Стопанска усвоеност. Геоекологични проблеми

Природните условия и ресурси на Старопланинската област са предпоставка за развитие на пасищното животновъдство, дърводобивната, дървообработващата и миннодобивната промишленост. В ниските части на Предбалкана се отглеждат зърнени култури, лозя, а в по-високите – фуражни култури и овощия. Високите части на Стара планина са пречка за развитие на транспорта. През нея са прокарани само три жп линии, свързващи Северна и Южна България, въпреки че нуждите са по-големи. Екологичното равновесие в някои части на областта е нарушено от открития добив на полезни изкопаеми, от изсичането на горите и ускорените ерозионните процеси. Стара планина благоприятства развитието на летния и зимния туризъм.

 

 

 

 

 

 

 

 

нагоре
Фиг. 2
Фиг. 3
Фиг. 4
Фиг. 5
Фиг. 6
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание