3. Природногеографски области
3.3. Краищенско-Средногорска област. Задбалкански котловини, Софийско поле
 


Областта обхваща твърде различни в природногеографско отношение територии: Задбалкански котловини, Краище и Средногорие. Отличава се с планинско-котловинен релеф и с преходен характер на климата и водите.

Морфохидрографски особености

Задбалканските котловини се простират в посока запад–изток. Те са разположени между Стара планина на север и Средногорие на юг (вж. фиг. 7). Поради нееднаква надморска височина, орографска затвореност и различия в проявлението на природните компоненти котловините могат да бъдат разделени на две групи: високи (западните) – Бурелска, Софийска, Саранска, Камарска, Златишко-Пирдопска, и ниски (източните) – Карловска, Казанлъшка, Сливенска, Карнобатска, Айтоска.
Най-голямата котловина е Софийската. Релефът е равнинен с надморска височина от 550 до 625 m.
Продължителната езерна фаза в развитието на Софийската котловина е причина за отлагането на дебели пластове, предимно пясъци и глини. В началото на кватернера езерните води се оттичат през Искърския пролом. Части от полето продължават да потъват, а други покрай оградните планини – да се издигат. Софийската котловина има висока сеизмичност, обусловена от разломния й характер. С него са свързани и многобройните минерални извори във и около София. Преобладават ерозионно-акумулативните форми на релефа: речни тераси и наносни конуси.
нагоре

Климат и води

Задбалканските котловини попадат в две климатични области: умереноконтинентална и преходноконтинентална. С умереноконтинентален климат са западните, а с преходноконтинентален – източните.
За котловините с преходноконтинентален климат са характерни по-високите средна юлска температура и средна януарска температура, по-ниските стойности на годишната температурна амплитуда. Валежните суми се колебаят между 550–600 mm, като тенденцията на изравняване на сезонните валежни суми е ясно изразена.
Повечето от Задбалканските котловини са богати на подземни води. През котловините протичат транзитно различни по големина реки. Реките, извиращи от високите части на Стара планина и Витоша, имат пролетен максимум и снежно-дъждовен режим. Средногорските реки и тези, които извират от по-малка надморска височина, имат по-ранен пролетен максимум.
нагоре

Почви, растителност и животински свят

В Западните котловини преобладават смолниците, а в Източните – канелените горски почви. По заливните тераси на реките широко разпространение имат алувиално-ливадните почви. Стопанската усвоеност на котловините е причина за унищожаването на естествената растителност и животинския свят.

Благоприятните природни условия са предпоставка за стопанската усвоеност на котловините още от древността. Поради индустриализирането на селищата възникват много проблеми, най-остър е екологичният. Честите температурни инверсии са причина понякога да се образува смог особено в Софийската котловина. Речните води са замърсени от отпадни промишлени води.
нагоре

Фиг. 7
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание