Структура на населението

Чрез емиграциите за сметка на населението в страната се увеличават общностите им в други държави, където исторически са се създали български колонии. По различни оценки броят на българите, живеещи в чужбина, е над 3,5 млн. д. Компактни групи българи има в Сърбия, Македония, Румъния, Украйна, Русия, Унгария, Албания, Австралийски съюз, САЩ и Аржентина. През последните години България отвори вратите на университетите си за обучение на потомците на тези българи. Утвърждаването на новите отношения на Балканите и в Европа ще спомогне за намиране на политическо разбирателство между правителствата и зачитане правата на етническите групи.

Днес ромското население води почти уседнал живот с присъщата му пространствена подвижност. Младото население беше включено почти изцяло в образованието. Спадът на жизненото равнище се отрази негативно върху този процес. Нужно е училището отново да приюти всички деца  роми, защото само то е в състояние да ги подготви като пълноценни граждани.

Доказателство за демографското застаряване на нашето население е повишаването на средната му възраст от 32,4 години през 1965 г. на 40,6 години през 2002 г.

С относителен дял на населението над 60 години от 22,8 % България се нареди в челото на страните с най-бързо стареене. Причината за промяната е рязкото спадане на раждаемостта през последните 10 години.

През 2004/2005 г. в страната има 2657 общообразователни училища, 127 специални и 562 професионални с общо 1,2 млн. ученици. Към тях трябва да се прибавят и 99 частни училища с около 9000 ученици. България изостава от европейските страни по обхват на населението за обучение в средните училища; намалява броят на учениците поради бързо снижаване на раждаемостта. Обществото е изправено пред закриване на училища и пред проблема за подготовката на педагогически кадри, трудовата им заетост и т. н. Проблем за страната е неравномерното разпределение на специалистите с висше образование и емиграцията на млади и на висококвалифицирани специалисти.

Селища и урбанизация

Релефът влияе върху формирането на селищната мрежа чрез своите форми и надморска височина. Най-благоприятни условия за живот и стопанска дейност предлагат равнините, низините и хълмистите земи, които заемат над 72 % от територията на страната. Само 1 % от населението на България живее над 1000 m н. в. Появата и развитието на някои селища са свързани с добива на полезни изкопаеми (Бобовдол, Раднево, Самоков, Лъки, Мадан, Рудозем, Своге и др.). Климатичните условия в страната влияят върху живота на хората и като цяло благоприятстват стопанската им дейност. Водите са важно условие за местоустановяването на селищата. Много от българските селища са възникнали по долините на реките Дунав, Искър, Марица, Струма, Тунджа, Арда, както и около многобройните минерални извори. Почвеното плодородие в съчетание с релефа е важна предпоставка за заселване. В най-плодородните райони на страната – Дунавската равнина и Горнотракийската низина, селата са с най-голям брой жители, а гъстотата на селищната мрежа е по-малка. Кои от градовете с над 100 000 ж. са разположени в тези райони?

За нуждите на практиката класификациите на селищата се прилагат и за класификации на общините или на други обединения на селища. За общините са разработени функционални типове, в които са отразени много показатели от стопанско, демографско, градоустройствено и друго естество. Така са определени равнището на социално-икономическото им развитие и мястото на всеки тип в развитието на страната. Напоследък се включват показатели, с които общините се оценяват по възможностите им за устойчиво развитие.

В новоприетия закон за административно-териториалното устройство се предвижда при обявяване на село за град то да има население над 3500 ж. и изградена социална и техническа инфраструктура.

Държавно устройство и административно-териториално деление
на България

През цялото време на парламентаризъм у нас, парламентът се нарича Народно събрание. Българската конституция предвижда и Велико народно събрание. То се отличава от Обикновеното народно събрание по правомощията си — има право да приема нова конституция или да изменя съществуващата. По тази причина депутатският му състав е по-голям.

Административно териториално устройство

Със Закона за административно-териториалното устройство на Република България в сила от 1. 01. 1999 г. са определени границите на областите и съставните им общини. В тях се назначават областни и общински администрации и се избират общински съветници, които реализират изпълнението на указите на президента, законите на Народното събрание и постановленията на Министерския съвет. Законът регламентира прехвърляне на компетенции и правомощия от централните държавни органи на общините (местните органи за самоуправление). Така на практика е въведена утвърдената от Народното събрание Европейска харта за местно самоуправление, която гарантира правата на човека и на демократичните принципи на управление. Това е един от много важните критерии за демократично устройство на всяка държава