Добив на въглища

Лигнитът се използва за енергодобив, за производство на брикети (в Гълъбово) и за отопление в бита. Качеството на тези въглища е ниско. Най-големи са запасите на лигнит в Маришкия басейн – 80 % от общите на страната. Кафяви въглища се добиват в Перник, Бобовдол, Симитли („Ораново“ и „Пирин“) и край Бургас („Черно море“). Качеството им е по-високо. Използват се за производство на електроенергия, в керамичната промишленост, при варопроизводството и за отопление в бита. При добива на лигнит и кафяви въглища намалява подземният добив. Поради ниското качество на тези въглища при изгарянето им замърсяването на околната среда е високо.

География на транспорта

През 1992 г. МВФ отпуска на България средства за изграждане на участъка Пловдив– Оризово от автомагистрала „Тракия“ с цел да се изгради трансбалканска магистрала – Дуръс (Албания)– Скопие–Благоевград–Пловдив–Бургас.

В страната е изграден газопроводен пръстен с много отклонения, чрез който България си осигурява природен газ от ОНД (Добрич–Девня–Шумен–Плевен–гара Яна–Пловдив– Димитровград–Ст.Загора–Сливен–Карнобат–Девня). Изградени са и етиленопровод от Бургас за Девня, солопровод от Провадия за Девня и продуктопровод (нефтопродукти) от Бургас за София.

Вътрешна и външна търговия на България

Международният валутен фонд (МВФ) е създаден през 1944 г. Неговата основна задача е да съдейства за междуна-родното валутно сътрудничество и търговия. В МВФ членуват 150 страни, като всяка от тях участва с определена квота (финансов ресурс). Българската квота е 645 млн. $. С най-голямо влияние в МВФ са САЩ, франция, Германия и Великобритания. Всяка страна внася квотите в национална валута или частично в злато. Изпълнителен орган на МВФ е съветът на директорите.

География на туризма

Към антропогенните туристически ресурси се отнасят историко-археологическите обекти – праисторическите находки (пещери в Предбалкана, некрополът във Варна), паметниците от тракийската култура (гробниците при Казанлък, Силистра, Свещари, Панагюрското златно съкровище и др.); обектите от римско и византийско време (кули, римски бани, крепостни стени, градски сгради – в София, Пловдив, Варна); от Първата и Втората българска държава – при Плиска, Преслав, В.Търново, София, Видин, Несебър и др.; архитектурно-етнографските забележителности от периода на националното възраждане – музеи и архитектурни резервати като Копривщица, Трявна, Боженци, Жеравна, Мелник, Арбанаси, „Етъра“, части от Пловдив и В. Търново; култови религиозни обекти – християнски черкви, манастири, джамии. Манастирите в България са 160, от които 9 с международно значение. Те имат голяма историческа и архитектурна стойност, разположени са в планинските и полупланинските райони. Най-старите черкви са от римско време – „Св. София“ и Старата митрополия в Несебър, а най-голямата черква е храм-паметникът „Александър Невски“; музеите и мемориалните комплекси – Шипка, Рилски манастир, Плиска–Мадара–Преслав–Патлейна и др., които интегрират културно-историческите ценности с природната среда.