1. Развитие на географията

Периодизация, предмет и структура на географската наука

За основател на географията в древността се приема Ератостен (276–194 г. пр. н. е.). В съчиненията си той първи използва думата география. Въз основа на знанията си по астрономия, физика и математика определя доста точно радиуса и обиколката на Земята. През по-голямата част от живота си е ръководител на известната в древността Александрийска библиотека. Ератостен е твърдял, че по море в западна посока от Пиренейския полуостров може да се стигне до Индия – идея, която се възприема от Христофор Колумб.

Страбон (64–20 г. пр. н. е.) издава най-голямото географско съчинение в древността – „География“, в 18 книги. То е изцяло запазено. Страбон е смятал, че всеки географ трябва да започне своята професия с измерване на размерите на Земята като цяло, след това да извърши описание на обитаваното пространство – на неговите размери, форма и свойства и накрая да завърши с описание на отделните му части (райони).

Географското познание и картографията

Специализираният софтуер включва специално разработена програма за събиране на информация за един географски обект от различни източници; обработване и систематизиране на информацията, определяне на цифров код, въвеждане на информацията, съхраняване и използването й.
Базата данни е свързващо звено между цифровата информация, изработените на тази основа цифрови модели, автоматизираното създаване и изчертаване на карти.

Самопроверка Адреси в интернет
>> За любознателните