2. Природноресурсен потенциал на Земята
2.3. Хидросферата и процесите в нея
 
Систематизирайте и разширете знанията си за процесите в хидросферата чрез таблица 3.

Таблица 3
I.  Елементи на
хидросферата
% от
обшия
обем на водите
Връзка
между
елементите на хидросферата
Звена на
водния кръговрат
Стопанска
оценка
А. Световен океан – огромна водна маса, заемаща най-големите понижения на земната кора, образувани от раздалечаването на литосферните плочи.
Към Световния океан се отнасят океаните и моретата.
1. Океани: Тихи, Атлантически, Индийски, Северен ледовит (Арктичен).
морета – видове:
–  крайбрежни (Северно,  Карско);
–  вътрешни (Черно,  Мраморно).
2. Състояния на океанската (морската) вода:
температура – средната температура е с 0,5 ° С по-висока от тази на въздуха; тя се понижава от Екватора към полюсите и в дълбочина.
–  соленост – отношението между масата на всички соли (g) към масата на водата в единица  обем (m3). Средната соленост на Световния океан е 35 ‰ . Солеността намалява от Екватора към полюсите.
морски лед–замръзнали на повърхността води с дебелина до няколко метра в полярните (целогодишно) и в субполярните (през зимата) райони.
96,5 % Осъществява се чрез водния кръговрат. (Вж. фиг. 10)
Всеки от елeментите на хидросферата е звено от водния кръговрат. Чрез него се извършва обмен на вода между всички геосфери.
При този обмен се променя и състоянието на водата, като тя преминава от течно в газообразно или твърдо състояние.
Факторите за водния кръговрат са слънчевата енергия и земната гравитация.
Процесите, чрез които се извършва водният кръговрат, са: изпарение, кондензация, транспирация – отделяне на вода от растенията.
При тези процеси водата приема или отдава
енергия, т. е. осъществява се и обмен на енергия между геосферите.
1. Световен океан – главно звено – осигурява 86 % от водните пари в атмосферата. Пълният обмен на вода (кръговрат) между Световния океан и останалите звена става много бавно –  над 2500 години. 1. Световният океан има най-голямо значение за осъществяване на икономическите връзки между континентите и страните. Най-оживените морски пътища са в Атлантическия океан. Човекът използва и богатствата на океана: лови риба, добива полезни изкопаеми (главно нефт и природен газ от шелфа на басейните), перли, водорасли, извлича от водите соли, йод и други разтворени вещества.
Б. Води на сушата
1. Подземни води  –  водата в почвата и в скалите.
Видове подземни води:
Грунтови (плиткозалягащи) – движат се по наклона на водонепропускливите скали;  излизат на повърхността във вид на извори;
Напорни – водоносният слой е   между два водонепропускливи пласта; излизат на повърхността като възходящи извори;
Карстови – формират се в карбонатни скали – богати са на калциев карбонат; карстовите извори са с постоянен дебит (l/s);
Минерални (дълбокозалягащи) – с по-голяма концентрация на соли, често с по-висока температура; излизат на повърхността като извори, разположени по разломни линии.
Подземни води в зоната на вечната замръзналост – намират се във вечнозамръзналите почви и под тях,  в субполярните и в полярните райони и във високите планини.
3,5 %
1,7 %
2. Подземни води – в кръговрата участват главно плиткозалягащите води.  Дълбокозалягащите (включително от зоната на вечната замръзналост) практически не участват във водния кръговрат. Пълният обмен на води е бавен – около 1400 години. Водите на сушата са основният източник на пресни води за живота и стопанската дейност на човека.
Грунтовите води са най-широко използваните подземни води – за водоснабдяване и за напояване. Най-лесно се замърсяват и значението им за водоснабдяване намалява.
Карстовите води обикновено са с голям дебит и се използват за водоснабдяване.
Минералните води са с ценни лечебни качества. До тях се изграждат балнеолечебни центрове и се развива туризъм. Горещите извори се използват и за отопление.
2. Реки – постоянни водни потоци, които се движат в удълбана от тях форма (речно легло) по естествен наклон и се вливат в море или океан.
За главна река се приема тази, чиято речна долина е най-дълбоко врязана. Към нея се стремят останалите реки от речната система. Височината, до която достига водата в речното легло, е нивото на реката.
Водното количество е обемът на водата, който се оттича през живото сечение на реката за една секунда.
Речен отток е средната стойност на водното количество за определено време.
0,002 % 2. Реки – количеството на водата е малко, но чрез тях се осъществява връзката между кръговрата на водата над сушата и кръговрата на водата над океаните. Затварянето на кръговрата на водата от океана през атмосферата и валежите до връщането й обратно в океана чрез реките е бързо – до 16 денонощия. Водите на реките засега имат най-голямо стопанско значение – за електродобив, напояване, корабоплаване, туризъм и спорт.Край големите реки още в древността са възникнали селища. Някои речни пристанища са с много голямо значение (Лондон, Хамбург). Речните долини и алувиалните низини предлагат най-добри условия за заселване, транспорт, аграрна дейност.
3. Езера – обикновено неголеми водни басейни, заемащи понижения на земната кора – езерни котловини.
Видове езера:
– според химичния състав на водите им са сладководни или солени;
– според оттичането им са отточни (по-голям брой) или безотточни (Каспийско море, Чад и др.).
– според образуването на езерната котловина са  тектонски (по разломни линии) – обикновено са дълбоки езера като Байкал, Няса, Танганика; ледникови (от рушителната дейност на ледниците) – планински езера (у нас в Рила и Пирин) и континентални езера (в Скандинавските страни, в Канада и др.).
0,01 % 3. Водата от езерата се включва във водния кръговрат чрез изпарение или оттичане на реки. Пълният кръговрат на водата от езерата става за 17 години. Отточните езера дават началото на реки и осигуряват постоянното им подхранване. На много езера са изградени туристически и спортни комплекси или съоръжения. Водите на солените езера се използват за солодобив.
4. Блата – плитки водни басейни, повърхността на които е заета от блатна растителност.
Образуват се в райони, където притокът на вода е по-голям или равен на разхода за оттичане и изпарение. Блатата понякога са запълнени с наноси езерни котловини.
0,0008% 4. Водата от блатата участват във водния кръговрат чрез изпарение или оттичане. Пълният кръговрат на блатните води става сравнително бързо – 5 години. Блатата имат ограничено стопанско значение. Някои от тях дават началото на реки (напр. р. Волга). В много блата гнездят ценни и редки водолюбиви птици (напр. в ез. Сребърна край Силистра).
5. Ледници – образуват се във всички географски ширини над снежната граница (линията,   над която приходът на сняг е по-голям от разхода за топене и изпарение.
Видове ледници:
– ледници в полярните райони – покривни ледници;
планински ледници – три типа: скандинавски, алпийски, туркестански.
1,7 % 5. Кръговратът на водата в ледниците може да става чрез водите на сушата (топене  – начало на реки, формиране на езера, блата и подземни води) или чрез водите на Световния океан (топене на ледници от Антарктика и Арктика и директно оттичане в океана. Пълният кръговрат между водата на ледниците и водата в другите звена на кръговрата е бавен – от 100 – 200 до 15 хил. години. Ледниковите води не се използват пълноценно от човека, но дават началото и подхранват водите на реките. Понякога айсбергите застрашават корабоплаването.
6. Водни пари (в атмосферата) – количеството им се променя в зависимост от изпаряващата повърхност (суша или вода, гори или обезлесени голи площи) и от температурата. 0,001 % 6. Водни пари – най-динамичното звено (заедно с реките) на водния кръговрат – 9 денонощия.  
    7. Биологично звено – обменът между водите на почвата, на растителността и водите на атмосферата се осъществява предимно чрез растителността. Пълният обмен става до една година.  

нагоре

II. Движения на океанската (морската) вода
Водите на Световния океан са в непрекъснато движение. Чрез тях се осъществява вътрешният (в рамките на Световния океан) обмен на вода и енергия. Океанската (морската) вода извършва главно два вида движения: колебателни и постъпателни.
ДВИЖЕНИЯ ПРИЧИНИ
ЗА ОБРАЗУВАНЕ
ВИДОВЕ СТОПАНСКА
ОЦЕНКА
1. Колебателни движения – водните частици се отместват на известно разстояние (от няколко сантиметра до десетки метри) от определен център, след което се връщат отново в първоначалното си положение.
Вълни – резултат от вълново движение (последователно предаване на трептения между водните частици). Всяка водна частица трепти около даден център, без да се премества по посока на разпространението на вълната. (Вж. фиг. 11.) Чрез вълните се осъществява пренасяне на енергия.
Ветрове


Вулканизъм


Земетресения
Ветрови вълни – най-често срещаните вълни;
Вулканични  вълни – образуват се еднократно;
Земетръсни вълни
–  образуват се след всеки трус – на серии;
Вътрешни вълни
– проявяват се на границата между различните водни слоеве.
Рушат брега и създават нови земни форми – пещери, подмоли, клифове, абразионни тераси. Наслагват разрушения материал –  плажови ивици. Пясъчните плажове са предпоставка за развитие на туризма. Абразионните тераси благоприятстват стопанското усвояване на крайбрежните земи. Много големите вълни – цунами, причиняват наводнения, жертви. Най-често се проявяват по Тихоокеанското азиатско крайбрежие, където има специални служби за наблюдаване и предупреждаване на населението.
Приливи и отливи – повишаване на нивото (навлизане на вода по морския бряг) – прилив, и понижаване на нивото (отдръпване на водата от морския бряг) – отлив.
Тези колебания са закономерни и се повтарят на всеки 12 часа. В денонощието се наблюдават два прилива и два отлива.
(Вж. фиг. 12а и фиг. 12б.)
Причина  за образуването им е силата на привличане на Луната спрямо водните частици. (фиг. 13) Във всяка точка от водната повърхност действа и т.нар. центробежна сила, която в случая е с противоположна посока на силата на привличане. Разликата между тях е приливообразуващата сила. (Вж. фиг. 13 и фиг. 14.)   Приливите правят възможно навлизането на океански кораби по някои реки – Темза, Елба, Амазонка. Те имат голямо значение за крайбрежното корабоплаване, за риболова и др. Енергията на приливно-отливните вълни засега се използва ограничено за производство на електроенергия. Приливно-отливни електроцентрали има във Франция, Русия и др.
2. Постъпателни движения –  водните части се отнасят в определена посока от изходната си позиция, без да се върнат отново в първоначалното си положение – океански (морски течения). Постоянни ветрове (пасати, западни ветрове – в умерените ширини);

Периодични ветрове (мусони);
Разлики в солеността и съответно в плътността на водите;



Различия в температурата на водите.
Постоянни течения – Севернопасатно, Южнопасатно, Западно ветрово;
Мусонни течения;

Проточни течения  –  на повърхността се движат по-слабо солените води, които са с по-малка плътност;
Топли течения – водата им е по-топла от тази на околните води;  студени течения  – водата им е по-студена от тази на околните води.
Океанските течения оказват влияние върху климата на крайбрежията, покрай които минават. Влияят също върху корабоплаването, риболова (районите, където се срещат топли и студени води, са богати на риба).

нагоре

Фиг. 10
Фиг. 11
Фиг. 12a
Фиг. 12б
Фиг. 13
Фиг. 14
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание