6. Регионална география
6.9. Латиноамерикански регион – обща характеристика
 
Латинска Америка обхваща 38 държави, разположени в Северна Америка, Централна Америка, Южна Америка и Карибския басейн.
Латинска Америка се обособява въз основа на езиковия принцип. Говорими езици са испанският и португалският. Повечето страни от региона имат благоприятно транспортно-географско положение. Само две държави – Боливия и Парагуай, нямат излаз на море. Територията на Панама се пресича от едноименен канал (открит през 1914 г.). Освен това регионът е в близост до най-мощното ядро на световното стопанство – САЩ.

Страните от Латинска Америка имат общи черти в историческото, демографското и стопанското си развитие. Повечето от тях принадлежат към Третия свят. Независимо от приликите латиноамериканските страни се различават по природноресурсен потенциал, териториален обхват, форма на управление. Почти всички са републики.

Природни условия и ресурси

Природните ресурси на региона са значителни. Те са основа за стопанското му развитие (фиг. 25).

Население и демографски процеси

Броят на населението в Латинска Америка е 517 млн. д.
Гъстотата на населението е най-голяма в Централна Америка, в Карибския басейн и в крайбрежната част на Южна Америка поради по-благоприятните условия за живот. Най-малка е вътрешността и в най-южната част на Южна Америка.
Коренното население са индианците, чийто брой рязко е намалял. Насилствено от Африка са заселени около 6 млн. чернокожи, а след 1850 г. се увеличава притокът на имигранти от Европа, които достигат 10 млн. души. През втората половина на ХХ в. за региона беше характерен демографският взрив, резултат от големите стойности на естествения прираст (между 20–30 ‰). В повечето страни той вече е овладян.
Урбанизацията в Латинска Америка се развива с високи темпове, но се измерва предимно в количествени показатели. Над 70 % от населението живее в градовете. В региона са формирани едни от най-големите в света градски агломерации и мегалополиси: Буенос Айрес (11 млн. ж.), Сан Паулу (11 млн. ж.), Риу ди Жанейру (6 млн. ж.), Лима (6 млн. ж.). Градският начин на живот обаче още не е обхванал изцяло градовете. За най-големите са характерни модерни и благоустроени централни части, а в периферията са кварталите на бедността – бидонвилите.
нагоре

Стопанство

Латиноамериканските държави са сред най-развитите страни от Третия свят. По темп на икономическо развитие Бразилия, Аржентина и Мексико се доближават до новите индустриални страни. С най-ниска степен на икономическо развитие са страните от Централна Америка и Карибския басейн. През последните години стопанството в региона се развива динамично.
Първичен сектор (фиг. 26). В специализацията на аграрното стопанство съществуват вътрешнорегионални различия. Коста Рика, Хондурас, Панама са световни производители на банани; Куба, Мексико, Бразилия – на захарна тръстика. В Южна Америка се отглеждат над 20 % от земеделските животни в света, но животновъдството е с екстензивен характер. Изключение правят Аржентина, Уругуай и Парагуай, където то е водещ отрасъл и се развива интензивно.
Добре развити са добивните отрасли (фиг. 25) – на нефт и природен газ (Венесуела, Мексико, Колумбия), на въглища (Колумбия, Венесуела, Мексико), на руди, на черните и цветните метали (Бразилия, Чили, Мексико, Аржентина и др.).
нагоре
Вторичен сектор. През последните 2–3 десетилетия се извършват коренни промени в този сектор. Първо започва изграждането на предприятия за преработване на местни суровини. Създават се свободни икономически зони, в които се развиват модерни производства. По-късно в Мексико, Бразилия, Аржентина и Чили се изграждат предприятия на електротехническата и електронната промишленост, на автомобилостроенето и самолетостроенето (филиали), на корабостроенето. Високотехнологичните отрасли са съсредоточени в големите градове и агломерации.
Третичен сектор. Отраслите на третичния сектор се развиват много динамично. С традиции са морският (Панама, Бразилия, Аржентина, Куба, Хондурас) и речният транспорт по реките Амазонка и Ориноко. Разширява се жп и шосейната мрежа и се изграждат модерни магистрали. Бързо развитие получават въздушният и тръбопроводният транспорт. Туризмът осигурява все по-големи доходи за страните от региона.
Тенденции в регионалното развитие на страните. Чрез създадените регионалните обединения се осъществява една от важните тенденции в развитието на регионалното стопанство – засилване на интеграционните процеси.
нагоре

Фиг. 25
Фиг. 26
Предходна подтема Следваща подтема
>> Учебно съдържание